Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Не звучи трудно - Ейдриън хвърли поглед към Ройс.
- Къде се намира тази кула? - запита Ройс.
- Близо до селото ми, на западния бряг на река Нидвалден. Далгрен е много малко и е отскоро. Намира се в новата провинция Уестбанк, в Дънмор.
- Чувал съм за това място. Носеха се слухове за нападения от елфи.
- О, това не са елфите. Те никога не са ни създавали проблеми.
- Знаех си - каза Ройс, без да се обръща към някого.
- Поне аз мисля така - продължи Тракия. - Смятаме, че е някакъв звяр. Никой не го е виждал. Дякон Томас казва, че било демон, слуга на Уберлин.
- А баща ти? - попита Ейдриън. - Той къде попада в цялата тази работа?
- Той ще се опита да убие звяра, но... - тя се поколеба и отново заби поглед в краката си.
- Но ти мислиш, че звярът ще убие него?
- Убил е петнадесет човека и над осемдесет глави добитък.
Луничава жена с буйна червена коса влезе в салона, влачейки със себе си нисичък шкембелия, по изпонарязаното лице на когото личеше, че се бе избръснал специално за случая. Жената се смееше, докато вървеше заднишком и го влачеше с две ръце. Мъжът застина, щом ги видя. Ръцете му се освободиха от нейните и тя падна на дървения под с глух удар. Застиналият мъж гледаше ту тях, ту жената. Тя хвърли поглед през рамо и се изсмя.
- Опа - каза, - не знаех, че е заето. Помогни ми, Рубис.
Мъжът й оказа съдействие да се изправи на крака. Тя поспря да хвърли дълъг одобрителен поглед на Тракия, сетне им намигна.
- Добре работим, нали?
- Това беше Маги - каза им Тракия, след като навлеците се извлякоха.
Ейдриън се премести на дивана и направи жест към Тракия да последва примера му. Тя седна внимателно и сковано, без да позволява на гърба си да се допира и внимателно приглади роклята си.
Ройс остана прав.
- Уестбанк няма ли си повелител? Той защо не предприема нищо?
- Имахме чудесен маркграф - отвърна тя. - Храбър мъж с трима добри рицари.
- Имахме?
- Той и рицарите една нощ се отправиха да се бият със звяра. По-късно намериха само останки от брони.
- Защо просто не се махнете? - запита Ройс.
Главата на Тракия клюмна, а раменете й се превиха.
- Две нощи преди да тръгна за тук, звярът уби цялото ми семейство с изключение на мен и баща ми. Ние не си бяхме у дома. Той работеше до късно на полето и аз отидох да го потърся. Аз... случайно бях забравила да затворя вратата. Светлината го привлича. Отправи се директно към къщата ни. Брат ми, Тад, жена му и сина им бяха убити.
Тад бе радостта на живота на баща ми. Той бе причината, поради която и се преместихме в Далгрен: за да може той да стане първият бъчвар в града - сълзи замъглиха очите й. - Сега всички са мъртви и баща ми остана само с мъката от загубата им и със звяра, който я причини. Татко ще го убие или самият той ще умре преди края на месеца. Ако само бях затворила вратата. Ако само бях проверила резето.
Ръцете й покриха лицето и нежното тяло се затресе. Ройс сурово изгледа Ейдриън, поклащайки съвсем леко глава и устните му много ясно произнесоха думата не.
Ейдриън се намръщи, постави ръка на рамото й и отмахна косата пред очите.
- Ще развалиш прекрасния грим - каза той.
- Съжалявам. Наистина не искам да съм такава досада. Това не са ваши проблеми. Просто баща ми е всичко, което ми е останало и не мога да понеса мисълта да изгубя и него. Не мога да се разбера с него. Помолих го да напуснем, но той не ме слуша.
- Разбирам проблема ти, но защо ние? - студено запита Ройс. - И откъде фермерска дъщеря от границата знае за нас и как да ни намери в Колнора?
- Един сакат ми каза. Той ме прати тук. Каза, че вие можете да отворите кулата.
- Сакат?
- Да. Господин Хаддон ми каза, че звярът не.
- Господин Хаддон? - прекъсна я Ройс.
-Да.
- На този господин Хаддон. случайно да му липсват ръцете?
- Да, той е.
Ройс и Ейдриън размениха погледи.
- И какво точно рече?
- Че звярът не можел да бъде наранен с човешки оръжия, но в Авем-парта имало меч, който може да го убие.
- Значи безрък мъж ти казал да ни намериш в Колнора и да ни наемеш да вземем меч за баща ти от кула на име Авемпарта? - попита Ройс.
Момичето кимна.
Ейдриън погледна към партньора си.
- Не ми казвай... кула на джуджетата?
- Не... - отговори Ройс, - елфическа. - Той се извърна със замислено изражение.
Ейдриън отново насочи вниманието си към момичето. Чувстваше се ужасно. Достатъчно зле бе, че селото се намираше толкова далече, а сега и елфическа кула. Дори и да им предложеше сто златни тенента, той пак не би съумял да придума Ройс да приеме работата. Тя беше толкова отчаяна и нуждаеща се от помощ. Стомахът му се сви, докато преценяваше следващите си думи.