Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
Ройс подаде златен тенент.
- Виж ти, двамцата със сигурност трябва да се отбивате по-често и следващия път без момичето, а? - тя смигна. - Но сериозно, каква е историята с нея?
- Там е работата, че още не знаем - отвърна Ейдриън.
- Но е крайно време да разберем - допълни Ройс.
Макар и да отстъпваше на публичния дом на Гуен, бордей „Похотливата задница“ бе декориран с натруфени червени завеси, разнебитени мебели, розови лампи и дузини възглавници. Всичко бе обсипано с пискюли и ресни: от протритите килими до драпериите по стените. Стар, сриващ се и износен, но поне чист.
Салонът бе малка кръгла стая граничеща с главната зала с два ер-кера, гледащи към улицата. За мебелировка служеха два дивана, няколко отрупани с керамични фигури маси и малка камина. Седнала на едно от канапетата, Тракия ги чакаше, а очите й се стрелкаха като на заек в открито поле. В мига, в който двамата влязоха, тя скочи на крака, коленичи и сведе глава.
- Хей, внимателно, роклята е нова - каза с усмивка Ейдриън.
- О! - тя се изправи на крака, изчерви се, сетне направи реверанс и отново сведе глава.
- Какво прави тя? - прошепна Ройс.
- Не съм сигурен - отвърна му по същия начин Ейдриън.
- Опитвам се да покажа полагащото ви се уважение, Ваши светлости - прошепна им тя, докато все още стоеше с наведена глава. - Съжалявам, ако не се справям особено добре.
Ройс извъртя очи, а Ейдриън започна да се смее.
- Защо шепнеш? - попита я Ейдриън.
- Защото и вие двамата го правехте.
Ейдриън се изкикоти отново:
- Съжалявам, Тракия... Тракия беше, нали?
- Да, милорд, Тракия Анабел Ууд от село Далгрен - нов неумел реверанс.
- Добре. Тракия - Ейдриън се мъчеше да запази сериозност. - Ройс и аз не сме лордове, така че не е нужно да се кланяш или да ни правиш реверанси.
Момичето изправи глава.
- Вие спасихте живота ми - каза тя с толкова сериозен тон, че Ейдриън спря да се смее. - Не си спомням много от снощи, но помня това. За което заслужавате благодарността ми.
- Аз бих се задоволил с обяснение - каза Ройс, отправяйки се към прозорците. Започна да спуска завесите. - Изправи се, в името на Мари-бор, преди някой метач да те е видял, да реши, че сме благородници и да ни нарочи. И без това се движим по тънък лед. Да не влошаваме нещата допълнително.
Тя се изправи и Ейдриън не може да се сдържи да не я огледа. Дългата й жълта коса, сега чиста от листа и клони, блестеше на вълни над раменете. Ейдриън предположи, че това въплъщение на свежата красота е на не повече от седемнадесет.
- Сега кажи за какво ни търсеше - попита Ройс, докато спускаше и последната завеса.
- Да ви наема да спасите баща ми - каза тя, развързвайки кесията от врата си и протягайки я с усмивка. - Ето. Имам двадесет и пет сребърни тенента. Солидно сребро, щамповано с короната на Дънмор.
Ройс и Ейдриън се спогледаха.
- Не е ли достатъчно? - запита тя, а устните й започнаха да треперят.
- Колко време ти отне, за да събереш тези пари? - запита Ейдриън.
- Цял живот. Спестявах всяка дадена или спечелена монетка. Това беше зестрата ми.
- Зестрата ти?
Тя сведе глава, впивайки поглед в краката си.
- Баща ми е беден фермер. Никога не би могъл... реших аз да започна да спестявам сама. Не е достатъчно, нали? Не осъзнавах. Аз съм от много малко селце. Мислех си, че това са много пари, всички казваха така, но. - тя огледа изтърбушения диван и избелелите завеси. - Ние нямаме дворци като този.
- Ние не. - започна в обичайния си безчувствен тон Ройс.
- Ройс се опитва да каже - прекъсна го Ейдриън, - че все още не знаем. Зависи какво искаш да направим.
Тракия вдигна изпълнени с надежда очи.
Ройс се взираше в него.
- Нали? - сви рамене Ейдриън. - Тракия, казваш, че искаш да спасим баща ти? Той отвлечен ли е бил?
- О, не, нищо подобно. Доколкото знам, нищо му няма. Макар че дълго време ви търсих и няма как да бъда сигурна.
- Не разбирам. За какво сме ти тогава?
- Нужни сте ми за разбиването на една ключалка.
- Ключалка? На?
- На кула.
- Искаш да проникнем в кула?
-Не. Имам предвид. да, но не е. не е против закона. Кулата не е обитавана, изоставена е от години. Поне аз така мисля.
- Значи искаш да отключим вратата на празна кула?
- Да - тя закима така усърдно, че косата й се разлетя.