Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Ами - започна неохотно Ейдриън, - река Нидвалден е на няколко дни път. Ще ни трябват запаси за. колко, шест- или седемдневно пътуване? Това прави две седмици отиване и връщане. Ще ни трябват вода и фураж за конете. Сетне имаш цялото време около кулата. През това време бихме могли да вършим други задачи, така че това е чиста загуба. Сетне - рискът. Всеки риск повишава цената и масов убиец демон-фантом, който не може да бъде наранен с обикновени оръжия си е сериозна заплаха.
Ейдриън я погледна в очите и поклати глава.
- Съжалявам да го кажа, но не можем да вземем.
- Парите - рязко се намеси Ройс, завъртайки се на пети. - Твърде много е. Двадесет и пет сребърни за такава работа. Десет звучи повече от достатъчно.
Ейдриън вдигна вежда и се вторачи в партньора си, но не каза нищо.
- По десет на човек? - попита тя.
- Не - отвърна Ейдриън, като задържа погледа си върху Ройс.
- Общо. По пет на всеки, нали?
Ройс сви рамене.
- Тъй като аз ще съм отговорен за разбиването на ключалката, предполагам би трябвало да получа шест, но ще се разберем помежду си. Не е нещо, за което тя трябва да се притеснява.
- Наистина? - Тракия изглеждаше сякаш ще експлодира от щастие.
- Разбира се - отвърна Ройс. - В крайна сметка. не сме обирджии.
* * *
-Би ли обяснил защо се наемаме с работата? - попита Ейдриън, заслонявайки очи, докато пристъпваха навън. Небето бе идеално синьо, утринното слънце бе запретнало ръкави да изсуши локвите от предната нощ. Наоколо хората се стичаха към пазара. Колички с пролетни зеленчуци и покрити с брезент бъчви стояха заклещени зад три претрупани със сено каруци. От тълпата пред тях изникна дебелак, стиснал по едно възбудено пиле във всяка ръка. Той танцуваше около локвите, отбягваше хора и колички, и измърморваше по едно приглушено извинение, докато си пробиваше път.
- Тя ни плаща десет сребърни за работа, която дотук ни коства един златен тенент - продължи Ейдриън, докато успешно избягна пиленосеца. - И ще ни коства още няколко, преди да сме готови.
- Не го правим за парите - осведоми го Ройс, докато си пробиваше път през тълпата.
- Очевидно, но защо го правим? Имам предвид, да, сладка е и прочие, но освен ако не възнамеряваше да я продадем, не виждам...
Ройс погледна през рамо, изобразявайки зла усмивка.
- Изобщо не се бях сетил за това. Продажбата й би намалила разходите ни значително.
- Забрави, че го споменах. Просто ми кажи защо го правим.
Ройс ги изведе от тълпата към антикварния магазин на Огнотон, на чиято витрина имаше изложени наргилета, порцеланови животински фигурки и кутийки за бижута с месингови ключалки. Провряха се в тясното пространство между него и сладкарница, която предлагаше безплатни мостри бонбони.
- Не ми казвай, че не си се чудил какво е правил Есрахаддон - прошепна Ройс. - Този маг е бил затворен за деветстотин години и изчезва в деня, в който го освобождаваме и вече не чуваме нищо от него до този момент? Църквата би трябвало да знае и все пак империалистите не са разпратили хора да го търсят или разлепили обявления. Бих си помислил, че ако най-опасният на света човек е на свобода, то суматохата би била малко по-голяма.
Две години по-късно той се явява в селце и ни кани да го посетим. Отгоре на всичко избира границата с елфите и Авемпарта като място за срещата. Не искаш ли да узнаеш какво иска?
- Каква е тази Авемпарта?
- Знам само, че е стара. Наистина стара. Нещо като древна елфи-ческа цитадела. Което извиква въпроса, не искаш ли да надникнеш вътре? Ако Есрахаддон мисли, че има полза в отварянето й, склонен съм да предположа, че е прав.
- Значи търсим древно елфическо съкровище?
- Нямам представа, но съм сигурен, че там ще да има нещо ценно. Но за това ще ни са ни нужни запаси, а и трябва да се измъкнем от града преди Прайс да насъска хрътките си.
- Ако обещаеш да не продаваш момичето.
- Няма - ако слуша.
* * *
Ейдриън усети Тракия да се надвесва отново, този път захласвайки се по двуетажен дом от измазан камък с жълт сламен покрив и оранжев глинен комин. Бе обграден от обрасла с люляк и бръшлян стена, висока до пояс.
- Толкова е красиво - прошепна момичето.
Бе ранен следобед и се намираха на няколко мили извън Колнора, пътувайки на изток по Олбърнския път. Провинциалният друм шареше между мрежата селца от хълмистия регион обграждащ града; малки колиби, където бедни фермери обработваха земите си редом с летните вили на богатите безделници. В тях последните за по три месеца си представяха, че са провинциални сквайъри. Ройс яздеше до тях или избързваше напред в зависимост от натовареността на пътя. Качулката му бе вдигната въпреки приятното време. Тракия яздеше зад гърба на Ейдриън и краката й се поклащаха от едната страна на кафявата кобила в такт с крачките.