Авемпарта

Ейдриън се изкикоти. Ройс не обръщаше внимание на разговора; из-

цъка с език, смушка коня си и избърза напред, за да направи път на приближаваща каруца, като остана там дори и след като се разминаха.

- А Лейди? - запита Тракия.

- Малко е високомерно, не мислиш ли? Тя не е точно скоклив кон за показ.

- Тогава ще я накара да се чувства по-добре. Ще й даде увереност.

Доближиха поток, където орлови нокти и малинови храсти увенчаваха гладките гранитни брегове с пролетна зеленина. От едната страна имаше воденица, чието колело скърцаше и капеше. Два квадратни прозореца, подобно тъмни очи създаваха впечатлението за каменно лице под островърхия дървен покрив. Ниска стена отделяше воденицата от пътя; върху нея си почиваше сиво-бяла котка. Тя лениво отвори зелените си очи и премигна насреща им. Когато се приближиха, котката прецени дистанцията като опасна и скочи от стената, стрелвайки се сред гъсталаците.

Конят на Ройс се изправи на задни крака и изцвили. Докато кобилата отстъпваше назад, Ройс изруга и стегна юздите, притискайки главата й надолу и принуждавайки я да се завърти напълно.

- Нелепо! - оплака се Ройс, щом конят бе напълно овладян. - Хиля-дапаундово животно ужасено от петпаундова котка; ще решиш, че е мишка.

- Мишка! Това е идеално! - извика Тракия, предизвиквайки ушите на Мили да се извият назад.

- Харесва ми - съгласи се Ейдриън.

- Богове - промърмори Ройс, клатейки глава, докато отново потегляше напред.

Докато се отправяха по на север, именията се превръщаха във ферми, розовите храсти - в необработван жив плет, а разделящите ливадите огради отстъпиха на недисциплинирани дървета. Но Тракия продължаваше да изтъква забележителности, като невъобразимия лукс на покритите мостове и богато украсените карети, които все още изтрополяваха понякога край тях.

Пътят се изкачваше по-високо и скоро излязоха извън сенките. Земята прерастваше в обширни некултивирани полета с енчец, млечка и див салифан. В жегата ги преследваха жужащи цикади. Тракия най-сетне замлъкна и отпусна глава на гърба на Ейдриън. Той се притесни да не би момичето да заспи и да се прекатури, но тя от време на време се раздвижваше, за да пропъди някоя муха или да се огледа.

По-високо и по-високо се изкачваха, докато най-накрая стигнаха върха на Амбърските възвишения. Знаменитата планинска област се отличаваше като оголено място с ниска трева и гола скала. Тя бе част от дълга верига, служеща като граница между кралствата на Уоррик и Ол-бърн. Олбърн бе третото по сила и просперитет кралство в Аврин, след Уоррик и Меленгар. По-голямата част от земите му бяха покрити с гори, а бреговете му бяха изложени на чести набези от Ба Ран Гхазел, които нападаха светкавично, отвличайки ималите нещастието да попаднат в ръцете им и опожарявайки всичко онова, което не можеха да плячкосат. Владетелят му, крал Арманд, бе поел короната едва отскоро, след внезапната смърт на своя предшественик. Докато крал Рейнълд беше роялист, Ейдриън бе останал с впечатлението, че новият крал е ако не открит привърженик, то поне силно симпатизира на империалистите. Това беше лошо за Меленгар, чиито съюзници се топяха всеки ден.