Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Можеше да споменеш за това по-рано - каза Ройс.
- За водопада? Мислех си, че знаете. Имам предвид, държахте се, сякаш кулата ви е позната. Съжалявам.
Няколко мига се храниха мълчаливо. Тракия приключи обяда си и се изправи да огледа камъните с развяваща се зад нея рокля.
- Не разбирам - каза накрая, надвиквайки вятъра. - Ако Нидвалден е границата, тези елфически камъни защо са тук?
- Това е била земя на елфите - обясни Ройс. - Всичко наоколо. Преди да е имало Колнора или Уоррик, е било част от Ериванската империя. Болшинството не обичат да си припомнят това; предпочитат да си мислят, че човеците винаги са управлявали тук. Притеснява ги. Смешното е, че много от имената днес са елфически: Ерванон, Ренидд, Гламрендор, Галевир и Нидвалден. Самото име на тази територия, Аврин, означава зелени поля.
- Някой път разкажи това в кръчма и виж колко бързо ще ти строшат главата - спомена Ейдриън, с което привлече погледите и на двамата.
Когато всички се нахраниха, Тракия се изправи сред камъните, вперила поглед на запад с развени рокля и коси. Погледът й се насочи към хоризонта, отвъд Колнора, отвъд сините хълмове към тънката ивица на морето. Изглеждаше толкова малка и нежна, че Ейдриън полуочакваше вятърът да я отнесе като златно листо. Тогава забеляза очите й. Тя бе дете и все пак очите изглеждаха по-възрастни. Блясъкът на невинността и искрите на почуда липсваха. На лицето й се забелязваше и грижа, а в погледа - увереност. Детството отдавна я бе изоставило.
Отново поеха. Спускайки се от другата страна на възвишенията, продължиха да следват пътя през остатъка от деня, но с наближаването на залеза започнаха да вървят по нещо, което малко се различаваше от пътечка. Все още съзираха ферми тук-таме, но това ставаше все по-нарядко. Гората се сгъстяваше, а пътят ставаше тъмен.
С отмирането на слънчевата светлина, Тракия се умълча. Вече нямаше на какво да се удивлява, но Ейдриън предположи, че има и друго. Мишка притича в купчина миналогодишни листа и Тракия подскочи, грабвайки китката му. Впи ноктите си достатъчно дълбоко, за да го накара да трепне.
- Не трябва ли да потърсим подслон? - попита тя.
- Тук не е особено вероятно - каза й Ейдриън. - От този момент оставяме цивилизацията зад гърба си. Пък и нощта е прекрасна. Земята е суха и изглежда ще е топло.
- Ще спим на открито?
Ейдриън се обърна да погледне лицето й. Устата й бе отворена леко, челото набръчкано, широко разтворените очи оглеждаха небето.
- Предстои ни още дълъг път до Далгрен - увери я той. Тя кимна, но се хвана по-здраво за него.
Спряха в близост до поточе, което дружелюбно гълголеше над камънаци. Ейдриън помогна на Тракия да слезе и разседла конете.
- Къде е Ройс? - паникьосано прошепна момичето. Тя стоеше със скръстени ръце, оглеждайки се нервно.
- Всичко е наред - каза Ейдриън, докато сваляше юздите от главата на Мили. - Той винаги разузнава, когато спираме да нощуваме. Ще обиколи наоколо, за да се убеди, че сме сами. Ройс ненавижда изненадите.
Тракия кимна, но остана свита, като че е стъпила на речен камък, а около нея се разбиваха яростни вълни.
- Ще спим тук. Няма да е зле да си поразчистиш преди това. Едно камъче може да ти развали съня. Говоря от опит; винаги, когато спя на открито, някой камък ми се забива в гърба.
Тя отиде до полянката и предпазливо се наведе, хвърляйки настрана клони и камъни, нервно поглеждайки към небето и подскачайки при най-малкия звук. Докато Ейдриън приключи с конете, Ройс се бе завърнал. Носеше наръч съчки и няколко отчупени клона, с които накладе огън.
Тракия се взираше в него ужасена.
- Толкова е ярък - прошепна.
Ейдриън стисна ръката й и се усмихна:
- Предполагам си отличен готвач, нали? Аз бих могъл да спретна ядене, но то ще е отвратително. Ще се опиташ ли да сготвиш нещо? Какво ще кажеш? В онази чанта там има тенджери и тигани, а в чувала до нея - храна.
Тракия кимна мълчаливо и като хвърли последен поглед нагоре, отиде до чантите.
- Какво ще искате да сготвя?
- Нещо ядливо би било приятна изненада - каза Ройс, докато хвърляше още дърва в огъня.
Ейдриън го замери с пръчка. Крадецът я улови и хвърли в огъня.
Тя започна да се рови из раниците, като дори в един момент завря глава вътре. След секунди се отдръпна, прегърнала сума ти неща. С помощта на ножа на Ейдриън започна да реже зеленчуци, използвайки като дъска обърнат наопаки тиган.