Книжарничка на острова

Ей Джей поклати глава.

– Не знам. От глупост. Предполагам, че ми харесваше мисълта да го имам близо до себе си. Харесваше ми да го поглеждам и да си мисля, че мога да напусна във всеки един момент, когато си поискам. Държах го в специална витрина от подсилено стъкло, заключена с комбинация. Предполагах, че е достатъчно сигурно.

В допълнителна негова защита трябваше да се каже, че в Алис Айлънд почти не ставаха кражби, с изключение на туристическия сезон. Сега бе октомври.

– Значи някой е разбил витрината или е знаел комбинацията? – попита Ламбиаз.

– Нито едното, нито другото. Исках да се разведря миналата вечер. Тъпо, знам, но извадих книгата, за да я погледна. Безсмислено извинение, наясно съм.

– Мистър Фикри, "Тамерлан" застрахован ли е?

Ей Джей хвана главата си с ръце. Ламбиаз прие това като отговор "не".

– Открих книгата преди около година, няколко месеца след смъртта на жена ми. Не исках да харча допълнително пари. Така и не стигнах до застраховката. Не знам... Милион идиотски причини, като главната е, че съм идиот, полицай Ламбиаз.

Ламбиаз не си направи труда да го поправи, че трябва да се обръща към него с началник, а не с полицай.

- Ето какво ще направим. Първо, с вас ще попълним полицейския доклад. После, когато моят детектив дойде – тя е на работа само по половин ден извън сезона – ще я изпратя у вас, за да свали отпечатъци и да събере други доказателства. Може би все нещо ще излезе. Другото, което можем да направим, е да се обадим на аукционните къщи и на хора, които се занимават с такива неща. Това е рядка книга, както казвате, специалистите ще забележат появата на ново копие на пазара. Тези неща не трябва ли да са описани някъде, да има списък кой ги е притежавал и други подобни?

– Доказателство за произход – каза Ей Джей.

– Да, точно така! Жена ми обичаше да гледа онова предаване за антики[22], сещате ли се, където специалисти обикалят Англия и оценяват различни предмети?

Ей Джей не отговори.

– И едно последно нещо. Чудя се кой е знаел за книгата?

Фикри изсумтя.

– Всички. Сестрата на жена ми, Исмей – учителка е в гимназията. Тя се тревожи за мен, откакто Ник... Все ме кара да излизам от книжарницата, да ходя извън острова. Преди около година ме замъкна на ужасяваща разпродажба в Милтън. И там, в един кашон сред около петдесетина книги, всичките пълни боклуци, беше "Тамерлан". Платих пет долара. Хората нямаха представа какво притежават. Почувствах се гадно, че им го измъквам така, ако искате да знаете. Не че вече има значение. Както и да е, Исмей реши, че ще е полезно за бизнеса, а и ще има образователна цел, както и куп други глупости, които ми изреди, но в крайна сметка ме убеди, че трябва да изложа книгата в магазина. Така че цялото минало лято държах стъклената витрина долу, пред очите на всички. Предполагам, че никога не сте влизали в книжарницата, щом не знаете за това.

Ламбиаз сведе поглед към обувките си, като изпита срам, познат на хиляди американски ученици, провалили се със задължителната за четене литература в гимназията.