Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Все още я виждаше пред себе си с онази нелепа черна копринена рокля, обвила дясната си ръка около колоната на верандата, с красивите си, ярко начервени устни, оформени в плътна линия.
"За съжаление съпругата ми се превърна във вампир." "О, клети човече." Тя прекоси верандата и го целуна, оставяйки следа от червило като белег на бузата му. "Единственото решение е и ти да станеш вампир. Не се опитвай да се съпротивляваш, това би било възможно най-лошият ход. Бъди хладнокръвен, откачалко. Покани ме да вляза."
"Диамантът, голям колкото "Риц"[20]
Ф. Скот Фицджералд, 1922 г.
Технически погледнато, повест. Но пък повестите са доста спорна територия. Ако обаче си от хората, които се тормозят да правят подобни разграничения – а аз май съм точно от тях – по-добре е да знаеш разликата. (Ако влезеш в някой от колежите от Бръшляновата лига, вероятно ще попаднеш на мнозина от този тип. Мислех си за това. Помни, че добро образование може да се получи и на места, различни от обичайно приетите. Въоръжи се с познание срещу тази самоуверена тълпа. Но аз се отплеснах.) Едгар Алън По определя късия разказ като нещо, което може да се прочете на едно сядане, наведнъж. И пак се отклоних.
Кичозна, ексцентрична история за предизвикателството да притежаваш град, направен от диаманти, и за всичко, на което са готови богатите, за да защитят своя начин на живот. Фицджералд е в добра форма тук. "Великият Гетсби" е безспорно смайващ, но тази повест, "Диамантът", понякога ми се струва прекалено нагласена, като онези градини, които са специално поддържани и украсени с подрязани в странни форми храсти. Форматът на късия разказ тук е разширен, сякаш Фицджералд е объркал нещо. И въпреки това "Диамантът" диша и живее като омагьосан градински гном.
Re: тук е моментът да вмъкна нещо. Трябва ли да направя очевидното и да ти кажа, че точно преди да те срещна, аз също изгубих нещо с много голяма, макар и донякъде спорна стойност?
Ей Джей Ф.
Макар да не помнеше как се е добрал дотам и как е съблякъл дрехите си, Ей Джей се събуди в леглото си само по бельо. Помнеше, че Харви Роудс е мъртъв; помнеше, че се е държал като задник с миловидното момиче от "Птеродактил"; помнеше как бе метнал виндалуто към стената; помнеше първата чаша вино и наздравицата към "Тамерлан". След това, нищо. От неговата гледна точка вечерта бе истински триумф.
Главата го цепеше. Отиде в дневната, очаквайки да намери разпилените остатъци от виндалуто. Подът и стените бяха безупречно почистени, никъде не се виждаха петна. Ей Джей изрови един аспирин от чекмеджето с лекарства, като мислено се поздрави за предвидливостта, която бе проявил, да почисти. Седна на масата в трапезарията и забеляза, че бутилката от вино също бе изхвърлена. Странно бе, че е бил толкова прибран в такова състояние, но и друг път се бе случвало. Беше подреден пияница. Погледът му пробяга до отсрещната страна на масата, където бе оставил "Тамерлан". Книгата я нямаше. Може би само си бe мислил, че я е извадил от витрината?
Докато вървеше през стаята, туптенето на сърцето му се състезаваше с бумтенето в главата му. На половината път до шкафа видя, че стъклената витрина с контролиран въздух и ключалка с шифър, която защитаваше "Тамерлан" от света, бе широко отворена и празна.
Наметна се с халата за баня и се напъха в маратонките си за джогинг, които не бяха използвани отдавна по предназначение.
Затича се по улица "Капитан Уигинс", а мръсната му хавлия с десен на шотландско каре се развяваше бясно зад него. Приличаше на депресиран, недохранен супергерой. Зави по Главната и се втурна право в спящия полицейски участък на Алис Айлънд.
– Ограбили са ме! – обяви гръмко Ей Джей. Разстоянието не бе голямо, но дишаше тежко. – Моля ви, някой да ми помогне! – извика отново Той, като се опитваше да не прилича на стара дама с открадната дамска чанта.
Ламбиаз остави чашата си с кафе на бюрото и погледна разстроения мъж, облечен в хавлия за баня. Позна собственика на книжарницата, мъжа, чиято красива млада жена се бе удавила в езерото преди година и половина. Ей Джей изглеждаше доста по-възрастен в сравнение с предишния път, когато го бе срещнал, но Ламбиаз предполагаше, че това е нормално предвид събитията.
– Добре, мистър Фикри, успокойте се и ми кажете какво е станало.
– Някой е откраднал "Тамерлан" – каза Ей Джей.
– Кой или какво е Тамерлан?
20
Ф. Скот Фицджералд. Избрани творби в три тома, том II, изд. "Народна култура", 1986 г. – Б. Пр.