Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Написа есемес на шефа си в Ню Йорк.
Май няма да имаме поръчки от Алис Айлънд: -(
Той ѝ отвърна: Не се тормози. Клиентът е дребен, а и поръчките оттам са най-вече през лятото, когато идват туристите. Собственикът на книжарницата е странен, но и Харви продаваше по-добре пролетно-летния каталог. И с теб ще стане така.
В шест часа Ей Джей каза на Моли Клок да си тръгва.
– Как е новият сборник на Мънро? – попита той.
Тя изпъшка.
– Защо всички днес ме питат това?
Имаше предвид само Амелия, но Моли обичаше да говори с обобщения.
– Предполагам, защото го четеш.
Тя изпуфтя отново.
– Добре. Хората са... не знам, прекалено много хора понякога.
– Мисля, че това е голяма част от философията и на самата Мънро.
– Не знам. Предпочитам старите автори. Ще се видим в понеделник.
Нещо трябва да се направи с Моли, помисли си Ей Джей, докато обръщаше табелата със знака "ЗАТВОРЕНО" към улицата. Независимо че обичаше да чете, тя бе ужасен продавач. Работеше обаче само по няколко часа, не крадеше, пък и бе много досадно тепърва да се обучава нов човек. Ник я бе наела, значи бе видяла нещо в нацупената мис Клок. Може би следващото лято Ей Джей щеше да събере сили да я уволни.
Изрита останалите клиенти навън – най-неприятни му бяха младежите от групичката, учещи органична химия, които не бяха купили нищо, но висяха в секцията със списанията от четири часа; освен това бе почти убеден, че един от тях бе запушил тоалетната. После се захвана с касовите бележки, задача, която бе точно толкова потискаща, колкото и звучеше. Най-накрая се качи на горния етаж, в апартамента, в който живееше. Пъхна кутия с готово замразено виндалу[11] в микровълновата.
Девет минути, според указанията на кутията. Докато стоеше пред фурната, се замисли за момичето от "Птеродактил". Приличаше на пътешественичка във времето, някъде от 90-те години на XX век, от Сиатъл, със своите галоши с десен на котвички и рокля на цветя, която сякаш бе взела от баба си, с пухкавия си бежов пуловер и дълга до раменете коса, подстригана като че ли от приятеля ѝ в кухнята на апартамента им под наем. Приятелка? Не, приятел, реши той. Подсети го за Къртни Лав, когато бе омъжена за Кърт Кобейн. Грубите, плътно свити розови устни казваха "Никой не може да ме нарани", но нежните сини очи ги опровергаваха: "Да, можеш и вероятно ще го направиш". И той бе накарал това голямо, пухкаво като глухарче момиче да се разплаче. Добра работа, Ей Джей.
Мирисът на виндалу ставаше по-силен, но имаше още седем минути и половина.
Нуждаеше се от някаква задача. Нещо физическо, но не напрягащо.
Слезе в мазето, за да нареже и подреди кашоните от книги. Нож, рязане. Смачкване. Слагане. Рязане. Смачкване. Слагане.
Ей Джей съжаляваше за държанието си с агентката. Някой трябваше да му каже по-рано, че Харви Роудс е умрял.
Рязане. Смачкване. Слагане.
Някой вероятно му бе съобщил. Той бегло преглеждаше имейлите си, никога не отговаряше на телефонните обаждания. Имало ли е погребение? Не че би отишъл. Едва бе познавал Харви Роудс. Очевидно.
Рязане. Смачкване. Слагане.
И все пак... Бе прекарал доста часове с този мъж през последните шест-седем години. Бяха говорили само за книги, но какво е по-лично в живота от книгите?
Рязане. Смачкване. Слагане.
А и колко рядко се случва да срещнеш човек, който има същите литературни вкусове като теб? Единственият спор между тях бе за Дейвид Фостър Уолъс[12].
Беше по времето, когато Уолъс се самоуби. Ей Джей намираше тона на надигналите се благоговейни възхвали по негов адрес за напълно непоносим. Човекът бе написал приличен роман (макар и прекалено дълъг и направен така, че да се харесва), няколко скромни, но проникновени есета и почти нищо друго[13].
– "Безкрайна шега" е шедьовър – каза Харви.
– "Безкрайна шега" е изпитание за издръжливост. Щом си успял да я прочетеш докрай, нямаш друг избор, освен да кажеш, че я харесваш. Иначе ще трябва да приемеш факта, че си пропилял напразно седмици от живота си. Има стил, да, но липсва съдържание, приятелю.
Лицето на Харви пламна и той се наведе над бюрото.
– Казваш това за всеки писател, роден в същото десетилетие като теб!
Рязане. Смачкване. Слагане. Завързване на купчината.
Когато се върна в апартамента си, виндалуто вече бе изстинало. Ако подгрееше отново тази пластмасова купа, вероятно щеше да хване рак.
11
Виндалу – индийско ястие, произлизащо от южния щат Гоа. Терминът идва от португалското vinho de alho – чесново вино (моряците пренасяли в бъчви свинско месо, потопено в марината от вкиснало вино и чесън). Принципно се приготвя със свинско месо и доста пикантни подправки. – Б. Пр.
12
Дейвид Фостър Уолъс (David Foster Wallace, 1962-2008) – американски писател и преподавател, автор на "Безкрайна шега". – Б. Пр.
13
През 2012 г. излиза и романът "The Pale King" – сглобен от черновите, намерени след самоубийството на Уолъс. Романът е сред тройката финалисти за наградата "Пулицър" през същата година, но журито не присъжда наградата на никого. – Б. Пр.