Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Точно така. Вие притежавате книжарница.
– Съпругата ми и аз, да – отвърна Ей Джей, без да се замисли. – О, божичко, току-що направих онази глупост, когато персонажът забравя, че жена му е починала, и използва отново "ние". Такова клише. Полицай... – спря, за да прочете табелката с името му – Ламбиаз, ние с вас сме герои в лош роман. Знаете ли това? Как, по дяволите, се озовахме тук? Сигурно си мислите: "горкият нещастник", и тази вечер ще целунете децата си по-силно, защото така правят героите в тези книги. Знаете за кои книги говоря, нали? Онези суперуспешни, в които действието дълго се върти около някои маловажни второстепенни герои, за да изглежда сюжетът по-претенциозен и мащабен. Вижте как авторът се интересува от малките хора! От обикновения човек! Колко широко скроен е той или тя! Дори името ви. Полицай Ламбиаз е идеално име, идеалното клише за ченге от Масачузетс. Расист ли сте, Ламбиаз? Защото вашият герой трябва да бъде такъв.
– Мистър Фикри – каза полицай Ламбиаз. – Има ли някой ваш близък, на когото мога да се обадя?
Той бе добро ченге и бе свикнал с различните начини, по които хората реагират на смъртта. Постави ръка на рамото на Ей Джей.
– Да! Правилно, полицай Ламбиаз, точно това се предполага да кажете в този момент! Играете ролята си безупречно. Знаете ли какво се очаква да направи сега вдовецът?
– Да се обади на някого – каза полицаят.
– Да, вероятно трябва. Вече се обадих на близките на съпругата ми – кимна Ей Джей. – Ако това бе разказ, с вас щяхме да приключим дотук. Лек ироничен обрат и край. Затова няма нищо по-елегантно в прозата от късите разкази, полицай Ламбиаз. Ако беше разказ от Реймънд Карвър[17], щяхте да ми предложите някаква незначителна утеха, щеше да се възцари мрак върху героите и всичко щеше да свърши. Но това... струва ми се по-скоро като роман. В емоционално отношение, имам предвид. Ще ми бъде нужно доста време, за да мина през него. Разбирате ли?
– Не съм много сигурен. Никога не съм чел Реймънд Карвър – каза полицай Ламбиаз. – Харесвам Линкълн Райм. Попадал ли ви е?
– Парализираният детектив от поредицата на Джефри Дивър. Прилично за жанра четиво. Но чели ли сте някакви къси разкази? – попита Ей Джей.
– Може би в училище... Приказки. Ъъъ... "Червеното пони"[18]? Мисля, че ни караха да го четем в училище.
– Това е повест – отбеляза Ей Джей.
– О, съжалявам. Аз... Чакайте, сетих се! Имаше един разказ с полицай, който помня от гимназията. Нещо като съвършеното престъпление – може би затова съм го запомнил. Полицаят бе убит от жена си. Оръжието на убийството бе замразено парче говеждо и после тя го сервира на другите...
– "Смъртоносният агнешки бут" – каза Ей Джей. – Така се нарича разказът, "Смъртоносният агнешки бут", и оръжието бе агнешки бут, а не говеждо.
– Да, точно това е! – възкликна с удоволствие полицаят.
– Добре познавате работата си.
– Разказът е много известен – каза Ей Джей. – Роднините на жена ми ще бъдат тук всеки момент. Извинявам се за преди малко, когато коментирах присъствието ви като на "маловажен второстепенен герой". Беше грубо, а и – доколкото всички знаем – аз съм въпросният маловажен второстепенен герой в по-голямата сага на полицай Ламбиаз. Едно ченге е много по-вероятен главен герой, отколкото един книжар. Вие, сър, всъщност сте цял жанр.
– Хъм... – отбеляза полицай Ламбиаз. – Вероятно сте прав за това. Но да се върнем на разговора, който водехме преди. Като полицай моят проблем с тази история е времето. Тя слага говеждото...
– Агнешкото.
– Агнешкото. Значи така... Убива онзи тип със замразения бут, после пъха "оръжието" във фурната, за да го сготви, дори без да го овкуси. Не съм Рейчъл Рей[19], но...
Ник бе започнала да се вкочанява, когато изтеглиха колата ѝ от водата, а в моргата устните ѝ вече бяха посинели. Цветът им напомни на Ей Джей за черното червило, което Ник носеше на последния купон в чест на най-новата вампирска поредица. На него не му пукаше особено и не му допадаше идеята за глупави тийнейджърки, обикалящи из острова, облечени в абитуриентските си рокли, но Ник, която наистина харесваше проклетата вампирска книга и авторката ѝ, бе настояла, че един вампирски бал ще е добър за бизнеса. И освен това ще е забавно.
"Помниш какво означава думата "забавно", нали?" "Смътно, бе отговорил той. Много отдавна, когато не бях станал книжар, когато разполагах свободно с почивните си дни и нощи само за себе си, когато четях за удоволствие, си спомням, че беше забавно. Така че, да, смътно, но помня." "Нека освежа паметта ти. Забавно е да имаш умна, хубава, сговорчива жена, с която да работиш рамо до рамо всеки ден."
17
Реймънд Карвър (Raymond Carver, 1938-1988) – американски писател и поет, един от най-прочутите майстори на къси разкази в световната литература. Сред най-известните му сборници с разкази са: "Постави се на мое място", 1974 г., "Може ли да млъкнеш, ако обичаш?", 1976 г., "За какво говорим, като говорим за любов", 1981 г. – Б. Пр.
18
"Червеното пони", Джон Стайнбек, изд. "Отечество", София, 1987 г. – Б. Пр.
19
Рейчъл Рей – известна американска ТВ водеща, автор и на кулинарно предаване. – Б. Пр.