![Измамата на краля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/0/izmamata-na-kralya-bg-download.jpg)
Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
Фактът, че Сесил бе водил шифрован дневник, влизаше в противоречие с потайната му натура. Но както беше споделил Къри, има ли по-добър начин да спечели доверието на поколенията, освен като им остави конкретно доказателство за съществуването на тайната? Свързаните с нея хора отдавна ще са мъртви.
Който контролира информацията, той контролира и резултатите. А единственият човек, който печели от това, е Робърт Сесил.
Ева го побутна към страничната част на паметника и посочи друг надпис на латински, който без усилие му преведе.
Във вечна памет на Елизабет, кралица на Англия, Франция и Ирландия, дъщеря на крал Хенри VIII, внучка на крал Хенри VII и правнучка на крал Едуард IV. Закрилница майка на своята родина, покровителка на религията и либералните изкуства, владееща няколко езика, надарена от Бога с красив ум и красива външност, обладаваща царствени добродетели, далеч надвишаващи присъщите на пола й такива. Този паметник е издигнат от Джеймс, крал на Великобритания, Франция и Ирландия в знак на почит и благодарност към нейните добродетели, благодарение на които наследява споменатите кралства.
Антрим моментално обърна внимание на ключовите думи.
Обладаваща царствени добродетели, далеч надвишаващи присъщите на пола й такива.
На пръв поглед абсолютно безсмислени и незначителни думи, ако човек не знае, че Елизабет Първа не е била такава, каквато е изглеждала.
— Умно, нали?
Той кимна.
— В тази категория попадат голяма част от качествата на Робърт Сесил. Като ренесансов човек с възвишен дух, той несъмнено е имал желание да остави нещо след себе си. Няма никакво съмнение, че е бил именно такъв въпреки всичките си недостатъци.
Къри беше използвал почти същите думи.
— През хиляда шестстотин и шеста година, когато паметникът бил поставен тук, Робърт Сесил бил единственият жив човек, който знаел истината. Следователно само той е бил в състояние да остави тези следи.
Тя кимна към торбичката в ръцете му и той й подаде дисковете.
— В рамките на следващите трийсет минути в сметката, която предварително посочихте, ще бъдат преведени два милиона и половина паунда. Остатъкът ще бъде изплатен след официалното прекратяване на операцията. Което трябва да стане в рамките на следващите четирийсет и осем часа.
— А другият ми проблем?
— Къде е Котън Малоун?
Той вече имаше отговор на този въпрос благодарение на самия Малоун, който му звънна снощи с молбата да поеме грижите за Иън Дън и собственичката на книжарницата. Не му стана много приятно, но въпреки това изпрати един от агентите си да ги прибере. Това беше единственият начин да задържи Малоун там, където го искаше.
— В момента пътува към Хемптън Корт — каза на глас той.
37
9:10 ч. сутринта
Малоун обичаше Хемптън Корт. Огромният и доста помпозен дворец от червени тухли стоеше вече петстотин години на северния бряг на Темза. Някога разположен върху земя на тамплиерите, той преминал в ръцете на Ордена на рицарите хоспиталиери, а после, през 1514 г., бе станал собственост на Томас Уолси малко преди да стане архиепископ на Йорк, а след това кардинал и председател на Камарата на лордовете. Но само след шест години този могъщ човек изпаднал в немилост, защото не успял да удовлетвори желанието на Хенри VIII да се разведе с Катерина Арагонска. В опит да умилостиви краля Уолси му подарил Хемптън Корт.
Малоун много харесваше тази история. Особено частта й за положението след проваления развод, когато Уолси станал жертва на същата жестокост, с която се отнасял към по-нискостоящите от него. От обезглавяването го бе спасила единствено смъртта, която го бе споходила точно навреме. Хенри обаче харесал подаръка и побързал да преустрои двореца по начин, който да отговаря на кралските му изисквания.
Векове по-късно Оливър Кромуел бил на път да го продаде за старо желязо, но навреме осъзнал, че може да го използва като убежище от лондонската мъгла, и се преместил да живее там. Великият архитект Кристофър Рен възнамерявал да събори двореца и да построи нов на негово място, но плановете му останали неосъществени заради липсата на пари и смъртта на Мери II. Той все пак успял да построи едно солидно разширение в бароков стил, изглеждащо крайно неуместно.