Сянката [bg]

Аз вдигнах ръка.

— Добре. Схванах идеята.

— Някои мои приятели във Вашингтон просто недоумяват защо Ланг водеше британската външна политика по такъв начин. Разбирате ли? Те се притесняваха, че оказва такава подкрепа, а иска толкова малко. И докъде ни доведе това? Затънахме в една измислена война, която не можем да спечелим, станахме съучастници в методи, които не сме използвали дори срещу нацистите! — Райкарт се разсмя мрачно и поклати глава. — Знаете ли, в известен смисъл дори ми олекна, като разбрах, че може да има разумно обяснение за всички правителствени издънки, докато беше министър-председател. Ако си помислите, другият вариант е далеч по-лош. Щом е работил за ЦРУ поне има логика. А сега — той ме потупа по коляното — въпросът е какво ще предприемем.

Това първо лице множествено число никак не ми допадна.

— Е — казах аз и болезнено примижах, — намирам се в сложна позиция. От мен се очаква да му помагам за мемоарите. Имам правното задължение да не разкривам на трета страна нищо, което съм узнал в хода на работата.

— Вече е късно да се отказвате.

И това никак не ми допадна.

— Всъщност нямаме доказателства — изтъкнах аз. — Дори за Емет не знаем със сигурност, че е работил за ЦРХ камо ли пък че е вербувал Ланг. Помислете си. Как би трябвало да осъществяват връзка, след като Ланг се озова на Даунинг Стрийт? Да не е имал тайна радиостанция на тавана?

— Не се шегувайте, приятелю — каза Райкарт. — От годините си във Външно министерство знам как се вършат тия неща. Контакт се осигурява лесно. Първо, Емет редовно идваше в Лондон заради „Аркадия“. Идеално прикритие. Всъщност не бих се учудил, ако излезе, че целият институт е бил създаден като част от тайна операция за контролирането на Ланг. По време съвпада напълно. Може да са използвали подставени лица.