Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Кимнах. Имаха късмет. Не можех да им хвана броя колко пъти мои клиенти са се издънвали, защото ченгетата са извадили късмет. Но пък и много клиенти бяха минавали метър, защото тоя път късметът е бил на тяхна страна. В крайна сметка резултатът излизаше равен.
– Е, значи партньорът ви се оказа прав, че е двайсет и двойка, а?
Тя не отговори веднага. Явно трябваше да реши дали да прекрачи прага и да ми разкрие следствена информация – на мен, замесена страна, обаче все пак враг, адвокат.
– Прав се оказа, да. И благодарение на следите по гилзата, даже знаем точното оръжие, което търсим.
От разпитите на експерти по балистика и огнестрелно оръжие през годините бях научил, че следите, които остават по гилзите по време на изстрела, могат да посочат оръжието, дори самото то да отсъства. Ударникът, цевта, рамата и изхвърлящият механизъм на автоматичния пистолет оставят специфични следи по гилзата през оная стотна от секундата, по време на която се произвежда изстрелът. Техният комплексен анализ може да определи конкретната марка и модел оръжие.
– Оказа се, че господин Левин също е имал двайсет и двойка – продължи Соубъл. – Само че го открихме в сейф в килера му и не е „Уудсман“. Не намерихме само мобилния му. Знаем, че е имал, но…
– И ми се е обадил точно преди да го убият.
Последва кратко мълчание.
– Вчера ни казахте, че за последен път сте разговаряли с него в петък вечер.
– Точно така. Тъкмо за това ви се обаждам. Рол ми е позвънил вчера сутринта в единайсет нула седем и ми е оставил съобщение. Прослушах го едва днес, защото след като вчера се разделихме с вас, просто излязох и се отрязах. После си легнах и едва сега установих, че имам съобщение. Обаждал се е за едно от моите дела, по които работеше извънредно. Става въпрос за едно обжалване и клиентът е в затвора. Не е нещо бързо. Така или иначе, не съдържанието на съобщението е важно, а часът му. И освен това, докато е оставял съобщението, кучето се е разлаяло. Винаги лае, когато някой се появи на вратата. Знам, защото съм ходил там и кучето винаги лаеше.
Тя отново не отговори веднага.
– Не разбирам нещо, господин Холър.
– Какво?
– Вчера ни казахте, че сте си били вкъщи докъм обяд, преди да излезете за мача. Сега казвате, че господин Левин ви е оставил съобщение в единайсет нула седем. Защо не сте вдигнали телефона?
– Защото говорех по него и нямам изчакване на разговор. Можете да проверите, ще видите, че ми се обади секретарката ми Лорна Тейлър. Когато се е обадил Рол, аз съм разговарял с нея. Тъй като нямам изчакване на разговор, така и не съм разбрал. И естествено, той е помислил, че вече съм излязъл за мача, затова просто е оставил съобщение.
– Ясно, разбирам. Сигурно ще ни е нужно вашето писмено разрешение да прегледаме записите от телефонната компания.
– Няма проблем.
– Къде сте сега?
– Вкъщи.
Дадох й адреса и тя каза, че веднага тръгват с партньора си.
– Само че побързайте. След около час трябва да изляза за съда.
– Веднага идваме.
Затворих с чувство на вътрешно безпокойство. През годините бях защитавал дванайсет убийци и по тая линия се бях срещал с много следователи от отдел „Убийства“. Обаче никога не ме бяха разпитвали за убийство. Ланкфорд, а сега и Соубъл като че ли се отнасяха с подозрение към всеки мой отговор. Това ме караше да се питам какво не ми е известно.
Поразтребих бюрото си и затворих куфарчето си. Не исках да видят нещо, което не е предназначено за техните очи. После обиколих къщата и проверих във всяка стая. Накрая се отбих в спалнята. Оправих леглото и прибрах кутията с диска „Реквием за Лил Димън“ в чекмеджето на нощното шкафче. И тогава ме осени. Седнах на леглото, спомняйки си нещо, казано от Соубъл. Беше й се изплъзнало от езика и аз отначало не бях загрял. Думите й бяха, че са открили двайсет и два калибровия пистолет на Рол Левин, обаче това не е оръжието на убийството. Защото не бил „Уудсман“.
Така неволно ми беше разкрила марката и модела на оръжието на убийството. Знаех, че „Уудсман“ е автоматичен пистолет, производство на „Колт“. Знаех го, защото притежавах спортен модел „Колт Уудсман“. Преди много години ми го беше оставил в наследство баща ми. След смъртта си.
Откакто бях станал достатъчно голям, за да го съхранявам, нито веднъж не го бях вадил от дървената му кутия.
Станах от леглото и отидох при дрешника. Движех се като в гъста мъгла. Крачките ми бяха колебливи и протягах ръка към стената, а после и към касата на вратата, като че ли се нуждаех от ориентир. Полираната дървена кутия лежеше на лавицата, където й беше мястото. Пресегнах се с две ръце да я сваля и я изнесох в спалнята.