Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Адвокатът с линкълна
Адвокатът с линкълна - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Адвокатът с линкълна

Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:

Страхотна книга от страхотен писател! – Скот Търоу
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 145
Перейти на страницу:

– Идваш прекалено бързо – измърморих. – Искаш ли нещо за пиене?

– Не, много е рано. Хайде просто да те закарам вкъщи.

– Добре.

Станах от столчето, сетих се да си взема кредитната карта и телефона и напуснах бара, преметнал ръка през раменете й. Имах чувството, че съм излял повече гинес и водка в канала, отколкото в гърлото си.

– Паркирала съм точно отпред – осведоми ме Маги. – „Четирите алчни копелета“, как го измисли това? Да не би собствениците да са четирима?

– Не, алчните копелета са прависти.

– Мерси.

– Не се отнася за теб. Само за адвокати. Ти си прокурорка.

– Колко пи, Холър?

– Някъде между прекалено и адски много.

– Само да не ми повърнеш в колата.

– Обещавам.

Стигнахме до автомобила, един от евтините модели на „Ягуар“. Това беше първата кола, която си купуваше, без да я държа за ръката и да участвам в избора. Беше се спряла на ягуар, защото е него се чувстваше шик, обаче всеки, който разбираше от коли, знаеше, че това си е просто префасониран форд. Не я бях разочаровал. Всичко, което я правеше щастлива, правеше щастлив и мен – освен времето, когато беше смятала, че разводът с мен ще направи живота й по-щастлив. Тогава не се чувствах особено добре.

Маги ми помогна да се вмъкна вътре и потеглихме.

– Недей и да заспиваш – на излизане от паркинга прибави тя. – Не знам пътя.

– Просто мини по Лоръл Кениън. Когато стигнеш долу, само завий наляво.

Въпреки че по-натовареният трафик трябваше да е в обратната посока, докато стигнем до Феърхолм Драйв минаха близо четирийсет и пет минути. По пътя й разказах за случилото се с Рол Левин. Тя не реагира като Лорна, защото не го познаваше. Въпреки че с него се знаехме от години и го бях използвал като детектив, бяхме се сприятелили едва след моя развод. Всъщност тъкмо Рол ме беше прибирал вкъщи от „Четирите зелени полета“ не една вечер, докато преживявах края на брака си.

Дистанционното за вратата на гаража ми беше в линкълна, затова й казах просто да паркира на свободното място отпред. Освен това се сетих, че ключът ми за входната врата е на връзката с ключа за колата, която беше конфискувал барманът. Трябваше да минем от долната страна до задната веранда, за да вземем изпод пепелника на масата за пикник резервния ключ, оня, дето ми го беше върнал Рулей. Влязохме през задния вход, който водеше направо в кабинета ми. И по-добре, защото даже в пияно състояние се радвах, че сме избегнали изкачването на стъпалата отпред. Това не само щеше да ме изтощи, но и тя щеше да види гледката и да си спомни за разликите между живота на прокурора и този на алчното копеле.

– А, много мило – рече Маги. – Нашата чаена чашка.

Проследих погледа й до снимката на дъщеря ни, която държах на бюрото си. Зарадва ме мисълта, че неволно съм спечелил още една точка в нейните очи.

– Да – отвърнах и припряно се опитах да измисля начин да се възползвам от това.

– Накъде е спалнята? – попита тя.

– Хм, не бързаш ли много? Надясно.

– Извинявай, Холър, няма да се бавя много. Имам само още два часа до края на работното време на Стейси, а при тоя трафик скоро ще трябва да потегля обратно.

Бившата ми жена ме заведе в спалнята и ние седнахме един до друг на леглото.

– Мерси, че го правиш – казах.

– Предполагам, че едно добро дело заслужава друго – отвърна тя.

– Мислех, че съм получил наградата си оная нощ, когато те закарах у вас.

Маги постави длан на бузата ми, обърна лицето ми към своето и ме целуна. Приех го като потвърждение, че тогава наистина сме се любили. Почувствах се невероятно прецакан, задето не си го спомнях.

– Гинес – облиза устните си тя, когато се отдръпна от мен.

– И малко водка.

– Бива си я комбинацията. Утре сутрин ще те цепи главата.

– Толкова е рано, че ще почне да ме цепи още тая вечер. Знаеш ли какво, защо не идем да вечеряме в „Дан Танас“? Днес Крейг е на входа и…

– Не, Мик. Трябва да се прибирам при Хейли, а ти трябва да си легнеш.

Вдигнах ръце в знак на капитулация.

– Добре де, хубаво.

– Обади ми се утре сутрин. Искам да поговорим, когато изтрезнееш.

– Добре.

– Да ти помогна ли да се съблечеш и да си легнеш?

– Не, ще се справя и сам. Просто ще…

Отпуснах се по гръб и си изух обувките. После се претърколих до ръба на леглото и издърпах чекмеджето на нощното шкафче. Извадих шишенце тиленол и един диск, който бях получил от свой клиент, Димитриъс Фолкс, гангстер от Норуок, наричан на улицата Лил Димън. Веднъж ми беше казал, че една нощ имал видение и знаел, че е предопределен да умре млад от насилствена смърт. Даде ми диска и ме зарече да го пусна, когато го убият. Така и стана. Пророчеството на Димитриъс се сбъдна. Застреляха го от минаваща по улицата кола около шест месеца, след като ми беше дал диска. Отгоре с маркер беше написал „Реквием за Лил Димън“. Всъщност беше направил сборен диск балади от дискове на Тупак.

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)