Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Оставих я на леглото и отключих пиринчената ключалка. Вдигнах капака и смъкнах мушамената покривка.
Оръжието го нямаше.
Втора част. СВЯТ БЕЗ ИСТИНА
27
Получих чека от Рулей. В първия ден на процеса в банковата ми сметка имаше повече пари, отколкото когато и да било през живота ми. Ако исках, можех да зарежа автобусните спирки да рекламирам на билбордове. Можех също да си позволя задната корица на указателя, вместо половината страница вътре. Най-после имах дело за големи пари и усилията ми аха възнаградени. Поне от гледна точка на парите. Загубата Рол Левин завинаги щеше да направи тоя удар изгубена кауза.
Три дни избирахме съдебните заседатели и сега бяхме готови да пристъпим към шоуто. Процесът трябваше да проси още най-много три дни – два за прокурора и един за ятата. Бях казал на съдията, че имам нужда от един ден, за да изложа аргументите си пред съдебните заседатели, но всъщност по-голямата част от работата ми щеше да протече по време на прокурорското изложение.
Началото на процеса винаги е заредено с електричество. Нервност, която трепери дълбоко под лъжичката. Заложено е страшно много. Репутация, лична свобода, целостта на самата система. Нещо в това ония дванайсет непознати да съдят живота и работата ти винаги опъва нервите. И говоря за себе си, адвоката – осъждането на обвиняемия е съвсем друго нещо. Така и не свикнах и всъщност никога не съм искал. Мога да го оприлича само на нервността и напрежението, когато се изправяш пред черковния олтар в деня на сватбата си. Два пъти съм го преживявал и си спомнях за това всеки път, щом съдията обявеше началото на процеса.
Въпреки че с опита си в съдебните процеси решително превъзхождах своя съперник, изобщо не се съмнявах в какво положение съм. Аз бях сам човек, изправен пред великанската паст на системата. Аз бях преследваният. Категорично. Да, вярно, че си имах работа с прокурор, който за пръв път участваше в голям наказателен процес. Само че това предимство се стопяваше от могъществото на властта. Под заповедите на прокурора бяха силите на цялата правосъдна система. И срещу всичко това аз разполагах само със себе си. И с един виновен клиент.
Седях до Луис Рулей на масата на защитата. Бяхме сами. Зад себе си нямах нито помощник, нито детектив – от някакво странно чувство за вярност към Рол Левин не му бях потърсил заместник. Пък не ми и трябваше. Левин ми беше дал всичко необходимо. Процесът и неговото развитие щяха да послужат за последна проверка на неговите детективски способности.
На първия ред в галерията седяха С. С. Добс и Мери Алис Уиндзор. Според досъдебното споразумение, съдията позволяваше на майката на Рулей да присъства в залата само по време на встъпителните пледоарии. Тъй като фигурираше в списъка със свидетели на защитата, тя нямаше да има право да слуша другите свидетелски показания. Щеше да чака навън в коридора с вярното си кученце Добс, докато не я повиках на свидетелската катедра.
Също на първия ред, само че не до тях, седеше моят отбор: бившата ми съпруга Лорна Тейлър. Носеше тъмносин костюм и бяла блуза. Изглеждаше страхотно и спокойно можеше да се слее с фалангата от правистки, които ежедневно присъстваха в съдебната зала. Обаче тя беше тук заради мен и затова я обичах.
Останалите редове в галерията бяха заети неравномерно. Имаше неколцина вестникарски репортери, които дебнеха за остроумни изрази от встъпителните пледоарии, както и адвокати и обикновени зяпачи. Не се бяха появили хора от телевизията. Процесът още привличаше съвсем бегло внимание и това ме радваше. Защото означаваше, че нашата стратегия за овладяване на общественото мнение действа добре.
С Рулей мълчахме, докато чакахме съдията да заеме мястото си и да покани съдебните заседатели в залата, за да можем да започнем. Опитвах се да се успокоя, като репетирах думите, които исках да отправя към заседателите. Рулей се взираше право напред в герба на щата Калифорния над стола на съдията.
Телефонът на съдебната секретарка иззвъня. Тя каза няколко думи в слушалката и затвори.
– Още две минути – високо обяви секретарката. – Две минути.
Когато съдията се обадеше, за да предупреди за влизането си в залата, хората трябваше да заемат местата си и да се приготвят. Ние вече го бяхме сторили. Озърнах се към Тед Минтън на прокурорската маса и видях, че той върши същото като мен. Успокояваше се, като репетираше. Наведох се напред и прегледах записките в бележника си. После Рулей неочаквано също се наведе напред и едва не се блъсна в мен. Заговори шепнешком, въпреки че още не се налагаше.