Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Измислих друг изход. Щях да взема такси до склада в Северен Холивуд и да използвам един от новите линкълни. И без това колата на паркинга при „Четирите зелени полета“ беше навъртяла над осемдесет хиляди километра. Може би смяната на автомобила щеше да ми помогне да преодолея депресията, която непременно щеше да ме обземе заради Рол Левин.
След като измих тигана и чинията, реших, че е достатъчно късно да рискувам да събудя Лорна и да потвърдя програмата си за деня. Върнах се в домашния си кабинет и когато вдигнах телефона, за да се обадя, чух прекъснатия сигнал, показващ, че имам поне едно оставено съобщение.
Набрах номера и електронният глас ми съобщи, че съм пропуснал обаждане в 11:07 предишния ден. Когато гласът изрецитира номера на абоната, се вцепених. Това беше мобилният на Рол Левин. Бях пропуснал последното му обаждане.
– Ей, аз съм. Сигурно вече си излязъл за мача и предполагам, че си изключил мобилния си. Ако не получиш това съобщение, просто ще се видим там. Обаче имам още един коз за теб. Може да…
Той млъкна за момент и някъде отдалеч се разнесе кучешки лай.
– … се каже, че съм осигурил талона на Хесус за свободно излизане от пандиза. Трябва да затварям, момко.
И толкова. Затвори, без да се сбогува и накрая завърши с онова тъпо ирландско обръщение. Ирландският му акцент винаги ме беше дразнил. Сега ми стана драго. Вече ми липсваше.
Натиснах бутона за повторно прослушване. Повторих тая операция още три пъти, преди накрая да запиша съобщението и да затворя. После седнах на бюрото си и се опитах да приложа информацията към онова, което вече знаех. Първата загадка се отнасяше за часа на обаждането. Бях излязъл за мача най-рано в 11:30 предишния ден и все пак някак си бях пропуснал обаждането на Левин повече от двайсет минути по-рано.
Това ми се стори абсурдно, докато не си спомних разговора с Лорна. В 11:07 бях приказвал с нея. Домашният ми телефон се използваше рядко и толкова малко хора знаеха номера, че не си бях направил труда да активирам опцията изчакване на разговор. Това означаваше, че системата автоматично е превключила неговото обаждане на секретар, без аз да разбера, тъй като съм говорел с Лорна.
Това обясняваше обстоятелствата около съобщението, ала не и неговото съдържание.
Левин явно беше открил нещо. Той не беше адвокат, обаче със сигурност разбираше от веществени доказателства и можеше да ги преценява. Беше открил нещо, което можеше да помогне за освобождаването на Менендес от затвора. Беше осигурил измъкването на Хесус.
Оставаше да обмисля само кучешкия лай и това не ми създаде проблеми. Бях ходил в дома на Левин и знаех, че кучето му е адски раздразнително. Винаги, когато гостувах на Рол, дребното шицу се разлайваше още преди да почукам на вратата. Оня лай в телефонното съобщение и припряното прекъсване на Левин ми подсказваше, че някой се е появил в къщата. Че е имал гостенин, който спокойно може да е бил неговият убиец.
Известно време размишлявах над тия неща и реших, че не мога с чиста съвест да скрия от полицията часа на обаждането. Съдържанието му щеше да повдигне нови въпроси, чиито отговори може би щяха да ме затруднят, ала неговата стойност беше още по-голяма. Отидох в спалнята и прерових джобовете на дънните, които бях носил на мача предишния ден. В един от задните открих билета, заедно с визитките на Ланкфорд и Соубъл, които детективите ми бяха дали в края на престоя ми в дома на Левин.
Избрах картичката на жената и забелязах, че на нея пише само „детектив Соубъл“. Без малко име. Докато набирах номера, се зачудих защо. Може да беше като мен, с две различни визитки в различни джобове. Една с цялото й име и друга само с фамилията.
Тя отговори веднага и реших да видя какво мога да измъкна от нея, преди дай съобщя каквото исках.
– Нещо ново в следствието? – попитах.
– Не особено много. Поне, което мога да споделя с вас. В момента подреждаме сведенията, с които разполагаме. Получихме някои резултати от балистичната експертиза и…
– Вече направили ли са аутопсията? – прекъснах я аз. – Бързо действате.
– Не, ще правят аутопсията чак утре.
– Тогава как вече имате резултатите от балистичната експертиза?
Соубъл не ми отговори, но аз се сетих сам.
– Намерили сте гилза. Застреляли са го с автоматичен пистолет, който е изхвърлил гилзата.
– Бива си ви, господин Холър. Да, намерихме гилза.
– Участвал съм в много процеси. И ми викайте Мики. Странно, убиецът е претърсил кабинета, обаче не е взел гилзата.
– Може би защото се е търколила по пода и е паднала в шахта на централното отопление. Убиецът е имал нужда от отвертка и много време.