Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Искаше ми се да го стисна за гърлото и да го удуша на място.
– Грешиш, Мик. Левин не се опитваше да ми помогне. Опитваше се да ме погребе и му оставаше още малко. Получи си каквото заслужаваше.
Замислих се за последното съобщение на Левин, което бях получил на домашния си телефон. „Осигурил съм измъкването на Хесус от пандиза.“ Каквото и да беше открил, заради него го бяха убили. И го бяха убили, преди да успее да ми предаде информацията.
– Как успя? Щом ми признаваш всичко, искам да как успя да го извършиш. Как се справи с джипиеса? Гривната ти показва, че даже не си доближавал Глендейл.
Той ми се усмихна като момченце с играчка, която не иска да дава на друг.
– Да речем, че това е поверителна информация, и повече да не коментираме. Човек не знае, може пак да се наложи да изпълня стария фокус на Худини.
В думите му долових заплаха и в усмивката му зърнах злото, което беше видял Рол Левин.
– Кротувай, Мик – рече Рулей. – Както сигурно ти е известно, имам си застраховка.
Още по-силно го притиснах към стената и се надвесих над него.
– Слушай, лайно такова. Искам си пистолета. Да не си мислиш, че си в безопасност? Глупости. Няма да изкараш и до края на седмицата, ако не си го получа. Ясно ли ти е?
Той бавно се пресегна, стисна ме за китките и смъкна ръцете ми от гърдите си. После започна да поправя ризата и вратовръзката си.
– Може ли да предложа едно споразумение? – спокойно попита клиентът ми. – След тоя процес аз напускам съда като свободен човек. Продължавам да се радвам на свободата си и в замяна на това пистолетът никога няма да попадне, да речем, в чужди ръце.
Имаше предвид Ланкфорд и Соубъл.
– Защото ще ми е адски неприятно това да се случи, Мик. От теб зависят много хора. Много клиенти. И естествено, ти не би искал да идеш там, накъдето са се запътили те.
Отстъпих от него, като наложих цялата си воля да не вдигна юмруци и да не му се нахвърля. За сметка на това в гласа ми тихо кипяха целите ми гняв и омраза.
– Обещавам ти, че ако се ебаваш с мен, никога няма да те оставя на мира – заявих. – Наясно ли сме с това?
На лицето му плъзна усмивка. Обаче преди да успее да отговори, вратата на залата се отвори и оттам надникна приставът, шериф Миън.
– Съдията е на мястото си – строго съобщи той. – И ви иска вътре. Веднага.
Погледнах Рулей.
– Наясно ли сме?
– Да, Мик – добродушно отвърна моят клиент. – Абсолютно сме наясно.
Отдръпнах се от него, влязох в залата и закрачих по пътеката към вратичката на ограденото пространство. През цялото време съдия Констанс Фулбрайт не ме изпускаше от поглед.
– Много любезно от ваша страна да благоволите да ни посетите тази сутрин, господин Холър.
Къде ли бях чувал същите думи?
– Извинете, Ваша светлост – на влизане през вратичката отговорих аз. – Получи се непредвидена ситуация с моя клиент. Трябваше да я обсъдим.
– Обсъжданията с клиента могат да се провеждат на масата на защитата – осведоми ме тя.
– Да, Ваша светлост.
– Струва ми се, че не започваме добре, господин Холър. Когато моят секретар съобщи, че заседанието започва след две минути, очаквам всички, включително адвокатите и техните клиенти, да чакат по местата си и да са готови.
– Извинявам се, Ваша светлост.
– Това не е достатъчно, господин Холър. До края на работното време днес искам да посетите секретарката ми с чековата си книжка. Глобявам ви петстотин долара за неуважение към съда. Тук не командвате вие, а аз.
– Ваша светлост…
– А сега да поканим съдебните заседатели – прекъсна възражението ми Фулбрайт.
Приставът отвори вратата на тяхната стая и дванайсетимата съдебни заседатели плюс още двама резервни започнаха да заемат местата си. Наведох се към Рулей, който току-що сядаше, и му прошепнах:
– Дължиш ми петстотин долара.
28
Встъпителната пледоария на Тед Минтън представляваше типичен пример за прокурорско изхвърляне. Вместо да съобщи на съдебните заседатели какви улики ще им представи и какво ще докаже с тях, той се опита да им обясни какво означава всичко това. Целеше да обрисува мащабна картина, което почти винаги е грешка. Мащабната картина се състои от заключения и предположения. Тя екстраполира дадености до равнището на подозрения. Всеки опитен прокурор, участвал в повече от десет наказателни процеса, ще ви посъветва да карате по-предпазливо. Защото съдебните заседатели трябва да осъдят обвиняемия, а не непременно да разберат.
– Тук всъщност се гледа делото на един хищник – заяви той. – Вечерта на шести март Луис Рос Рулей е дебнел плячка. И ако не е била невероятната жажда за живот на една жена, сега щяхме да гледаме дело за убийство.