Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

Човек „разполага“ съществуването, действията и делата си, в дни, т.е. във времеви „отрязъци“, които са относително обособени и завършени. Всичко, което става (или се случва) в живота ни, става или се случва в периодите на будно съществуване, в този или някой друг ден. Ако ни липсва разбиране за конкретното — денят — то с това всички наши представи и разбирания за общото — съществуването, действията, делата, животът — „увисват във въздуха“, оказват се изтръгнати от почвата, от която така или иначе са израсли. Поредицата от всички дни, в която се разгръща животът ни, наричаме всекидневие, което потвърждава значимостта на деня като „конституивна единица“ на всекидневността, а оттук и на битието на човешкото същество, преизпълнено с живот и стремящо се към неговата истина в… много дни, които съставят нашия земен път. Казано е, че „Ден деня сменява“ (Dies truditur die) — думи на Хораций — и това не бива да бъде забравяно. С оглед на това целостта от дни, обособена от периодите на будност, може да бъде уподобена на „голям ден“ на живота, който също си има своя изгрев, своето „пладне“, своите вечер и залез, съответстващи на определени възрастови периоди с конкретен жизнен смисъл. Денят, накрая, е светлата част на съществуването, в която светът е налице заедно с будния човек, поставен в него и „разчистващ сметките си“ с него. Това не означава, че нощта е лишена от екзистенциални измерения, но те са твърде различни от