Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

чудото на времето се основава на чудото на свободата; разгадаването им е свободно разполагащият със себе си и с живота си човек, който, живеейки, разбулва всички тайни. Чудото на времето е в това, че то предоставя на човека безброй възможности за всеки отделен миг, а от нас изцяло зависи избора коя от тях да бъде осъществена, превърната в непосредствен живот — ето този е лостът, благодарение на който управляваме своя живот. Избирайки съобразно казания по-горе начин — т.е. в съответствие с дълбоко желаното и потребното на душата и човека, а значи напълно свободно — човек органично и безусловно влиза в единение с вътрешния темп на времето, задаван от човешкото сърце. Изборът на една възможност за този „отрязък“ от време (миг, минута, час или ден) означава свободен отказ от всички останали, но не по принцип, и не завинаги, а само за този миг, тази минута, час, ден. Така всички останали, пренебрегнати за момента възможности остават на разположение на субекта, те са набор от нереализирани насоки на живот, които съставляват „жизнен резерв“ и потенциал; към него човек може да прибегне и да се възползва когато поиска, този „неизразходван запас“ от възможности е в основата на това, че бъдещето ни никога не е предопределено, а зависи само от нас. Отложеното свободно (по своя воля и желание, по свое убеждение), а не по принуда, насила или поради външна необходимост, ни дава нови възможности да правим живота си, които винаги са ни на разположение, но към които ще прибегнем едва когато „им дойде времето“, сиреч когато ние самите решим в съответствие с живота и силата на живота, напираща в гърдите ни. Следователно единствено от нашата собствена мобилност, динамичност, активност, инициатива и пр. Зависи богатството от възможности, на които сме дали живот, на които сме се наслаждавали пълноценно, а също и тези, които ни предстоят, които ни „чакат“ и дори „зреят“ в гърдите ни, бидейки непрекъснато в наше разположение. В този смисъл