Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
И ваза с цветя. Човек, невеж в красотата, непознаващ законите на балансирането, би сложил вазата върху токонома къде ли не. А тя по правилата си имаше определено място, преди да бъде поставена. Можеше да стои в средата на токонома, за баланс. Какво правеше Златю Бояджиев? Характерното за негова рисунка: вляво — едно дърво, и вдясно — едно дърво. Вляво — една овца, и вдясно — една овца. В единия ъгъл на рисунката — магаре, и в другия, противоположен ъгъл — магаре, за да не се наклони цялата картина на една страна под тежестта на растение или животно. Ако натрупаш материя върху едната страна на рисунката, получава се илюзията, че тя се накланя. Някои картини на бай Злати са класически пример на балансиране. Художникът владееше този закон до съвършенство.
Познанието за балансирането е от векове и от векове майсторите на изобразителното изкуство владееха голяма и красива тънкост: лявата страна издържа повече. Макар и това да е относително, както всичко на света. Първата буква в първия ред в главата на старите печатни книги вляво е голяма и надебелена. Но това не създава илюзия, че страницата се наклонява. (Японците нямат главни букви в писмеността.)
Вазата за цветя на моите домакини стоеше вляво на токонома. По витрините, навсякъде, където надникнах, видях, че японците владееха до съвършенство красотата на подреждането. По-късно срещнах хора, дори познавачи на изобразителното изкуство, които не бяха чули точно тази теория на балансирането. Някои мои приятели японци силно се впечатлиха от нея.
В действителност тази мотивирана теория за балансирането се прилагаше от един цял народ и в изобразителното му изкуство, и в подреждането на витрините, и дори в шкафовете за съдове в домакинството. Всичко в Страната на изгряващото слънце беше направено по законите на красотата, където теорията, че лявата страна издържа повече, заемаше важно място. Бях се изправил пред обикновен шкаф за съдове, тъй като намерих вратата му леко открехната. И гледам… Японските домакини се питаха какво ли толкова ми е направило впечатление — започнаха да си разменят погледи. Съдовете в шкафа бяха подредени така, както художник би ги подредил. Всяко ъгълче беше „пипнато“… грееха цветове и форми.
Кимоно. През деня японците обикновено носят същия вид дрехи, както и хората в Европа. В специални дни обаче много от тях обличат традиционното кимоно. Дрехата се носи обвита около тялото и привързана с широк платнен колан (оби). Кимоната на младите момичета са яркоцветни, а на старите жени са с по-убити цветове. На мъжете — тъмни. По Нова година и по празници могат да се видят жени, млади и стари, в грациозни стилни кимона. На сватби и други официални случаи омъжените жени и мъже носят черни кимона. Мъжете — панталони с широки крачоли и свободно скроени сака над кимоната. Кимоното от добра коприна е скъпо. Хората полагат много грижи над тази своя дреха и я предават от майка на дъщеря, от баща на син. Трудно е да се облече кимоно и широкият платнен колан да се завърже както трябва. На жените им се налага да вземат самостоятелни уроци по обличане и носене на кимоно.
Японците с кимоно не ползват обувки. Вместо това те ходят с ниски сандали (зори), изработени от памук или кожа.
Японските национални празници. 1 януари: Нова година; 15 януари: Ден на възрастните; 11 февруари: Честване основаването на нацията; 20 или 21 март: Първа пролет; Рожденият ден на Императора (този празник плува във времето); 29 април: Ден на растителността; 3 май: Ден на Конституцията; 5 май: Ден на детето; 15 септември: Ден за почит към възрастните; 23 или 24 септември: Началото на есента; 10 октомври: Ден на здравето и спорта; 3 ноември: Ден на културата; 23 ноември: Ден на благодарността към хората на труда.
Когато празниците 3 и 5 май се паднат в средата на седмицата, междинният ден 4 май също е празник.
В Страната на изгряващото слънце се провеждат многобройни фестивали. Новогодишният (О-Шогацу) е най-големият. Японците празнуват тържествено отминаването на едната година и идването на следващата. Членовете на рода се събират заедно и много семейства отиват в домовете на родителите си за празниците. Посещават и приятели. Тържествата започват в навечерието на Нова година. В полунощ на 31 декември семействата посещават местното светилище или храм да се молят за щастие и успех през следващата година. На първи януари се сервира специална закуска и обикновено се разказват горчиви спомени от миналата година, които са преодолени. На децата се дават пари. Разглеждат се новогодишните поздравителни пощенски картички, които се доставят всички наведнъж в утрото на Нова година. Празнуването на Нова година е най-голямото събитие в календара на Япония. Всички компании и правителствени офиси са затворени в първите три дни на годината.