Камерата [The Chamber-bg]

Сам очевидно се развесели, а Адам трябваше да се засмее насила. Той погледна в бележника си. Две години след екзекуцията на Теди Доил Мийкс обжалванията на Мейнард Тоул стигнали до задънена улица и дошло време камерата отново да се използва. „Кравиц и Бейн“ поели безплатната защита на Тоул. Един млад адвокат, Питър Вайзенберг, защитавал Тоул под ръководството на Е. Гарнър Гудман. И Вайзенберг, и Гудман присъствали на екзекуцията, която ужасно напомняла на екзекуцията на Мийкс. Адам не бе обсъждал екзекуцията на Тоул с Гудман, но бе чел делото и версиите на очевидците, записани от Вайзенберг и Гудман.

— А екзекуцията на Мейнард Тоул? — попита Адам.

— Той беше африканец, побойник, убил няколко души в един грабеж и, разбира се, за всичко обвиняваше системата. Винаги говореше за себе си като за африкански воин. Заплашваше и мен няколко пъти, но в повечето случаи всичко беше въздух под налягане.

— Какво значи това?

— Ами значи, че просто говореше глупости. Често срещано нещо при африканците. Всички те са невинни, нали знаеш. Всеки един от тях. Тук са, защото са черни, а системата е за белите и независимо от това, че са изнасилвали и убивали, вината носят други. Винаги, ама винаги някой друг е виновен.

— Значи ти се радваше, когато той умря?

— Не съм казал такова нещо. Убийството е лошо нещо. Лошо е африканците да убиват. И белите не бива да го вършат. Но не е правилно и хората от щата Мисисипи да унищожават осъдените на смърт. Извършил съм нещо лошо, но ще го поправиш ли, като ме убиеш?

— Тоул страда ли?

— Също като Мийкс. Намериха нов палач и той успял още първия път. Струята газ поразила Тоул и той изпаднал в конвулсии, започнал да си удря главата в пръта, точно като Мийкс, с изключение на това, че главата на Тоул очевидно е била по-твърда, защото доста дълго време я е блъскал. Продължило толкова дълго, че накрая Найфе и неговите негодници наистина се притеснили, защото той не умирал, а гледката станала ужасна, та се наложило да накарат присъстващите да напуснат стаята за очевидци. Било доста гадно.

— Някъде четох, че е умрял едва след десет минути.

— Много се е мъчил, само това знам. Разбира се, директорът и лекарят казаха, че смъртта е настъпила мигновено и безболезнено. Както винаги. След екзекуцията на Тоул обаче те направиха една малка промяна в процедурата. Когато дойде времето за моя приятел Моук, бяха измислили хитрия малък обръч за главата, направен от кожени ленти и закопчалки, прикрепени към онзи проклет прът. При екзекуцията на Моук и по-късно на Джъмбо Парис вързали главите им толкова стегнато, че просто нямало възможност да ги удрят в пръта. Хубав номер, какво ще кажеш? Помага на Найфе и на очевидците, защото не се налага да наблюдава много страдания.