Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
— Сега не искам да говоря за тази жена. Не можеш да ме успокоиш, колкото и да се стараеш. Знам за нея и Гевин — знам го от деня на сватбата си. — Тя застана пред един розов храст и вдъхна дълбоко тежкия му аромат. — Той никога не ме е лъгал за отношенията си с нея. Никога не е крил от мен, че я обича.
— Не бива да се примиряваш с това, Джудит!
Тя се обърна рязко.
— И какво бих могла да направя? Кажи ми, какво! Той не ми вярва. Смята, че съм развратница. Аз отидох при Демари, за да го спася, а той ме обвини, че съм правила любов с него. Очаквам неговото дете, а той твърди, че е от Демари.
— Наистина ли детето е на Гевин?
— Значи той е казал и на теб, че ме обвинява в изневяра?
— Защо не му кажеш истината?
— За да ме нарече лъжкиня? Никога! Детето ще бъде мое, все едно кой е бащата!
— Джудит, за Гевин ще означава извънредно много да знае, че детето е негово.
— Ти ли ще отидеш да му кажеш? — ядоса се още повече тя. — Първо обаче ще трябва да отстраниш от пътя си любовницата му. Знам, че ще се зарадва на тази вест, но аз бих предпочела да запазя нещо и за себе си, колкото и егоистично да ти се струва това.
Стивън се отпусна на една каменна пейка и я погледна втренчено. Джудит не заслужаваше такова отношение от страна на съпруга си. Той съзнаваше, че в момента е твърде ядосан, за да застане пред Гевин, и реши да мълчи. Иначе нямаше да може да се овладее.
— Господарке! — извика женски глас.
— Какво има, Джоан? — попита изненадано Джудит.
— Трябва да се върнете в залата. Вечерята започва — обясни колебливо прислужницата.
— Няма да вечерям. Кажи им, че не се чувствам добре. Кажи им каквото искаш.
— Наистина ли смятате да го оставите в ръцете на онази мръсница? — попита сърдито Джоан. — Елате и седнете на масата.
— Джоан е права, Джудит — подкрепи я с усмивка Стивън.
— Лорд Гевин питаше за вас, господарке — добави Джоан.
— Колко великодушно от негова страна, че си е спомнил за мен — изсъска вбесено Джудит.
— Точно така, спомнил си е — обади се Гевин, застанал на входа на градината. — Върви си! — обърна се той към Джоан. — Трябва да говоря насаме с жена си. Ти също си върви! — нареди той на брат си.
Стивън понечи да възрази, но после само изгледа мрачно Гевин и излезе от градината.
— Не се чувствам добре — промълви глухо Джудит и понечи да мине покрай него.
Гевин я задържа за ръката. После нежно я привлече към себе си. Тя вдигна глава и го изгледа с омраза. Отдавна не го беше гледала така.
— Не се сърди — помоли нежно той.
Тя се опита да се изтръгне от прегръдката му.
— Ти ме пренебрегна пред целия двор и искаш да го приема с усмивка? Да не ме смяташ за светица?
— Не съм направил нищо с Лилиан. Само я поздравих и целунах ръката й. Отдавна не съм я виждал.
Джудит изкриви уста.
— Видях как я гледаше. В погледа ти имаше толкова страст, че тя едва не избухна в пламъци.
Гевин я погледна сериозно.
— Ревнуваш ли?
— От кого? От това безлично русо същество, което иска да ми отнеме съпруга? Не, не ревнувам. Нужна е много по-достойна кандидатка, за да събуди ревността ми.
Очите на Гевин заблестяха. Той не допускаше никой да говори против Лилиан.
— Гневът те прави несправедлива.
— Нима искаш да приема, че ме унижи пред краля? Не забеляза ли как гостите ме зяпаха и си шепнеха подигравателно? Жената би трябвало да обича мъжа си, за да ревнува съперницата си.
— Значи ти не изпитваш любов към мен? — попита студено той.
— Никога не съм произнасяла тази дума, нали? — отговори също така студено тя. Искаше да му причини болка, както й беше причинил той.
— Да вървим — нареди властно той. — Кралят забави вечерята. Ако искаш да сложиш край на приказките, постарай се да изиграеш ролята на влюбена съпруга.
Джудит го последва мълчаливо. Странно, но гневът й се беше разсеял.
Кралят беше отредил за Джудит почетното място на трапезата си. Гевин седеше до кралицата, от другата му страна беше Лилиан Чатауърт.
— Толкова сте бледа, скъпа моя — посрещна я с усмивка кралят.
Джудит направи опит да отговори на усмивката му.
— Пътуването беше изморително, а и бременността ми създава проблеми.
— Значи чакате дете? Много бързо. Сигурно лорд Гевин е много щастлив?
Джудит се усмихна, без да отговори.
— Гевин… — Лилиан се приведе към него, за да не ги чуят съседите. — Толкова отдавна не сме се виждали.
Тя беше предпазлива, защото усещаше, че нещо помежду им не е наред. Гевин целуна ръцете й и в първите минути тя беше убедена, че все още я обожава и ще бъде неин завинаги. Но след малко погледът му потърси съпругата. Без да й каже нито дума, той я остави и отиде да търси Джудит.