Предателство в смъртта

— Така ли мислиш?

— Определено. Познавам го от времето, когато патрулираше по улиците като обикновен полицай. Едва ли съществува по-хладнокръвен човек от него, не се пали за щяло и за нещяло. Бас държа, че до края на работното време ще се търкалят глави, а Джак дори няма да се е изпотил. — Той извади от джоба си пликче със захаросани бадеми. — Ще потърся Макнаб. Ти в управлението ли отиваш?

— Нали чу каква задача ми постави шефът. — Ив извади комуникатора си с намерението да се свърже с Пийбоди, но в този момент помощничката й слезе от асансьора, който се намираше на срещуположния край на просторното фоайе. — Идваш с мен, Пийбоди.

Изчака, докато седнаха в колата и потеглиха и едва тогава промърмори:

— Докладвай.

— Разговарях с дузина съседи и с двама охранители. Всички са единодушни, че макар да е много саможив, господин Хоторн е изключително възпитан и винаги се облича безупречно. Никога не са го виждали с приятел или с приятелка, не е канил компании в дома си. Научих още, че е имал прислужник-дроид. Един от охранителите ми каза, че федералните агенти изнесли от апартамента жалките му останки — по всичко изглеждало, че дроидът се е самоунищожил.

— Йост се е погрижил за всичко.

— Една жена, която обитава апартамент на петнайсетия етаж и очевидно принадлежи към отбраното общество, съобщи, че няколко пъти е разговаряла с господин Хоторн във фоайето, освен това го била виждала да посещава балетни и оперни представления. И това твое предположение се потвърди — жената каза, че Йост притежавал абонаментна карта за всички представления за сезона и сядал в ложата вдясно от сцената. Винаги бил сам.

— Ще изпратим наши хора да наблюдават залата, но съм сигурна, че той няма да се появи, колкото и да обича операта и балета. Знае, че сме го разкрили, че ще разпитаме съседите. Поне засега няма да посещава любимите си заведения и представления.

— Няколко пъти съм ходила на опера с Чарлс — каза Пийбоди. — Опитвам се да си спомня как изглежда човекът, който винаги седи в тази ложа, но не успявам. Ще попитам Чарлс — той не пропуска представление и може би го е забелязал.

Ив забарабани с пръсти по волана, присви очи и бързо задмина едно такси.

— Разговаряй с него, но не му казвай за какво става въпрос. В тази история вече са забъркани толкова много хора, че не ми се иска да замесваме още един цивилен.

— Лейтенант, не може ли да спрем за малко? — попита Пийбоди и с копнеж се втренчи в подвижния павилион за храна.

— Не може да бъде! Още няма дванайсет, а ти си гладна!

— Стомахът ми стърже. Обзалагам се, че и вие не сте закусвали. Съвременната медицина учи, че пропускането на най-същественото хранене през деня води до умора, сънливост, раздразнение и действа отрицателно на умственото и физическото състояние…