Предателство в смъртта

— Разбира се, подобна възможност ти е минала през ума, но не ти е попречила да направиш каквото си си наумила. С удоволствие ще наблюдавам как двамата с партньора ти ще си изпатите заради провала, но нищо не може да оправдае загубата на още един човешки живот. Абсолютно нищо!

Обърна се и понечи да се отдалечи, но Стоу я настигна и я хвана за рамото.

— Добре, имаш право — прошепна настойчиво. — Всичко, което каза, е вярно.

— Само че това вече няма значение, нали? Стой далеч от мен, Стоу. С онзи кретен, колегата ти, не си пъхайте носа в разследването, което провеждам. В противен случай като приключа с вас, ще бъдете в толкова окаяно състояние, че шефовете ще ви съжалят и няма да ви изхвърлят.

Отправи се по коридора към външната врата, но Джейкъби препречи пътя й:

— Включено ли беше записващото ти устройство?

— Махни се от пътя ми!

— Нямаш разрешение да направиш видеозапис на местопрестъплението! — сопна се той и посегна към устройството, което беше прикрепено към ревера на якето й.

Ръката на Ив се стрелна като езика на отровна змия. Стисна го за китката, а палецът й се притисна към пулсиращата му вена.

— Да не си посмял да ме докоснеш! — изсъска тя. — Иначе ще откъсна дланта ти и ще те накарам да я изядеш!

Парализираща болка прониза рамото му, но той сви в юмрук другата си длан и заплашително го размаха пред лицето на Ив:

— Даваш ли си сметка, че заплашваш служител на ФБР?

— Да му се не види, пък аз си мислех, че заплашвам един кръгъл идиот! Ако те сърбят ръцете, удари ме, Джейкъби! — Тя предизвикателно вирна брадичка. — Хайде да си устроим двубой пред твоите приятели и колеги и да видим кой ще победи.

— Лейтенант!

— Да, сър. — Тя се обърна към Уитни, но продължи да извива ръката на Джейкъби, чиито очи се бяха насълзили от болка.

— Присъствието ти в управлението е наложително, лейтенант Далас — продължи командирът, — за да подадеш официално оплакване срещу агентите Стоу и Джейкъби. Пусни този кретен — добави меко. — Не си струва да си цапаш ръцете с него.

— Слушам, сър — промълви тя, пусна китката на противника си и отстъпи назад.

Дали от смущение, задето го е направила за смях пред колегите му, или защото наистина беше глупак, федералният агент се нахвърли върху нея. Ив не се поколеба, а реагира почти машинално. Рязко се извърна и с лакът нанесе силен удар в челюстта му. Чу как зъбите му изтракаха, после той се строполи на пода.

Надяваше се, че противникът й си е прехапал езика, ала Джейкъби успя да се изправи на крака, въпреки че погледът му беше замъглен. Ив се канеше да му нанесе втори удар, но командирът застана между нея и нещастния агент.

— Ще подам оплакване — изфъфли Джейкъби, избърса кръвта, която струеше от устата му и понечи да извади комуникатора си.

— Не ви съветвам да го правите, агент — студено отбеляза Уитни. — Нападнахте в гръб лейтенант Далас и тя беше длъжна да се защити. Разполагам с видеозапис на случилото се. — Той посочи записващото устройство на ревера си и злорадо се усмихна. — Ако се оплачете, ще ви изправя пред дисциплинарната комисия още преди езикът ви да престане да кърви. Не се отнасяте непочтително само към моя служителка, а към мен и към институцията, която ръководя. Ето защо ви съветвам да отстъпите, преди цялата ви кариера да отиде по дяволите.