Господарят Демон [bg]

Старецът кимна със зло пламъче в очите.

— Смятай, че работата е свършена, господарю Демон.

Погледнах Девор.

— Е, да чуем информацията. Но бързо.

Той сведе глава в знак на съгласие.

— Кай Рен, може да си останал с впечатлението, че Вис и По Шиан разполагат със солидна подкрепа за техния план, но грешиш. Истината е съвсем друга. Вярно, че Вис е съумяла, чрез своя чар, или с принуда и сплашване, да привлече на своя страна известен брой демони, но имам чувството, че повечето от тях биха я зарязали при първата удобна възможност.

Не попитах защо още не са го сторили. Демоните, също като хората, притежават стаден инстинкт. А и като се има предвид фактът, че първите отстъпници ще бъдат наказани сурово, това обясняваше цялостната картина.

— Положението на По Шиан е още по-сериозно — продължаваше Девор. — Повечето от главните богове са доволни от статуквото. Те не желаят демоните да се връщат тук, нито споделят алчността му за нови завоевания. Може да разчита единствено на най-младите, на онези, които се надяват да си спечелят име в една бъдеща война.

Кимнах. Откак се бях озовал в Първородния свят, непрестанно се питах за какво им е притрябвал на боговете Кон Ши Дзи.

— По Шиан използва и нас — оплака се Кен Жао, — но сега вече не сме му нужни и скоро ще ни пожертва.

— Така е — кимна в потвърждение Фу Ксиан.

— А ти, Девор? — обърнах се към демона комарджия.

Той повдигна рамене, сякаш отговорът се знаеше.

— Позволих им да ме използват. В началото не ми пукаше — стига да има достатъчно имбуйе. Но някаква мазохистична жилка ме запази от пълно душевно разлагане и когато прозрях ситуацията, веднага осъзнах, че здравата съм загазил.

— И реши да станеш предател.

— Предпочитам да го нарека „да заложиш на сигурно“.

И последното кученце се изниза между краката ми. Ли Пао подмяташе едно разноцветно парче ци в ръцете си и аз не се съмнявах, че вътре се съдържа достатъчно взривна енергия, за да опустоши стаята, без да убие тези, с които разговарях.

— Интересна информация — признах, — но не чак толкова. Кажи ми още нещо — ако не искаш Вис да узнае за твоето предателство.

— Какво?

— Искам да узная божественото име на По Шиан.

— Но аз не го знам — възрази той.

Кен Жао поклати глава, а очите му бяха изпълнени с ужас, при мисълта, че По Шиан би могъл да научи за тяхното предателство.

— Е, в такъв случай… — махнах с ръка на моите спътници да преминават през вратата. — Ние ще си вървим.

— Аз… — поде Фу Ксиан, но млъкна и преглътна болезнено. — Може би го знам. Научих едно име в началото на нашето запознанство. Не е изключено да е неговото. Това ще те задоволи ли?

Кимнах. Разпилени лунни лъчи бе изчезнала през отвора. Ли Пао тъкмо предаваше своето късче програмирана ци на Скитника и се готвеше да прекрачи прага.