Господарят Демон [bg]

— Ако всички са си отпочинали — предложих, — да тръгваме колкото се може по-бързо.

Така и направихме. Ли Пао се оглеждаше с почуда на лицето, когато наближихме първата купчина от разноцветни чорапи, които се полюшваха на вятъра.

— Дали ние сме се смалили — попита той, — или тези чорапи са прекалено големи?

— Нито едното, нито другото — успокоих го аз. — Също както не се смаляваме, когато влизаме в моята бутилка. Просто се сливаме с дао-то на този свят.

— Щом го казваш — кимна той, но се оглеждаше все така изненадано.

Мястото, където тази плоскост се доближаваше максимално до Първородния свят, се оказа — поне както изглеждаше от тази страна — купчина от големи, единични, вълнени чорапи.

— Ли Пао — повика го Скитника, — би ли помогнал на мен и на Разпилени лунни лъчи да определим най-подходящото място за прокопаване на врата?

Двамата млади демони бяха разговаряли тихичко, докато вървяхме, и аз предположих, че Разпилени лунни лъчи е разказала на Скитника за моята злополука. Беше ми малко странно, задето не се допитват до мнението ми в такъв важен момент, но трябваше да призная, че са съвършено прави. Прикрих чувствата си, като измъкнах меча с наядено острие от промеждутъчното пространство, и застанах на пост. Все още не бяхме срещнали никаква опасност, но това не беше причина да се отпускаме.

Ли Пао разви драконовата купа и наля вътре вода от манерката, призовавайки обратно на служба обитаващия я дух. Когато приключи, спусна в течността една стара китайска монета с отвор в средата, откъдето бе прокарал тънък копринен конец.

— Вдясно от мястото, където стоиш, Скитнико — обяви той. — Не, сега малко наляво. Нагоре няколко сантиметра. Сега е добре. Не, мъничко вляво. Постави пръст на това място. Сега сочиш участъка, през който си преминал предишния път.

— Чудесно!

Разпилени лунни лъчи вдигна Флуфинела, така че очите й се изравниха с мястото, върху което Скитника бе поставил пръста си.

— Какво виждаш, Флуфи?

— Пръст.

— Друго?

— И тези чорапи.

Демоницата върна кученцето на земята.

— Не става така. Явно боговете са запечатали вратата на Скитника.

— Не можете ли да прокопаете друга? — попитах, без да откъсвам очи от околните хълмове. Със сигурност забелязах някакво движение, но не виждах причини все още да вдигам тревога.

— Бих могъл — отвърна Скитника, — но както казах, кукарите ми взеха инструментите, а резервите ми от ци са на изчерпване. Ще ми е нужна помощ.

— В жезъла си имам известен запас ци — обясни Разпилени лунни лъчи, — но нямам никакъв опит в прокарването на врати.

— А пък аз — намеси се Ли Пао, — направо пращя от енергия, но познанията ми за това как да я използвам, са като на малко дете.