Господарят Демон [bg]

В центъра на тази визуална и мистична какофония стояха няколко същества, които едва успях да разпозная. Не можех да нарека усъвършенстване онова, което бяха направили боговете с кучетата фу за периода след последната Демонична война.

Ширики и Шамбала се отличаваха както със силата си, така и с вродената си елегантност. А тези същества притежаваха сила, но нямаха осанка. Изглежда не бяха и толкова интелигентни, защото преследваха нашите направени от ци котки, сякаш бяха истински. Малцината, които ни забелязаха, спряха объркано. Разпилени лунни лъчи и Скитника ги разпръснаха с огнени топки.

Коленичих до клетката на Ширики и огледах катинара.

— Най-сетне, господарю Кай — произнесе той. — Но ние не губехме надежда.

— Добре — кимнах. — След миг ще сте свободни.

— Дай ми възможност да убия По Шиан — изръмжа кучето.

— Ще трябва да се наредиш на опашка — отвърнах и разбих катинара с един удар. — Тръгвай.

Ли Пао беше отворил другата клетка и отвътре вече излизаха кученцата. Сториха ми се поне дузина, докато се умилкваха около краката ми.

— Колко са? — попитах и махнах с ръка да вървим към коридора.

— Осем — отвърна Шамбала. — Всичките са здрави и умни.

— Само осем? Помислих си, че съм видял повече.

— Това е мултипликационен ефект — обясни Ширики. — Нещо като защитна реакция.

За мен прозвуча по-скоро като доказателство, че все още не съм изгубил здравия си разсъдък, и аз въздъхнах облекчено. Изпратих Ли Пао да провери дали е чист обратният път към вратата и заедно с останалите се загледах в скупчените кутрета. Зарадвах се, като познах Флуфинела сред сродните й по цвят събратя.

— Внимавай да не изгубим някое — подвикнах й.

— Разбрано, господарю Кай — излая тя в отговор и размаха важно опашка.

Не срещнахме никаква съпротива в коридора, нещо, което бях склонен да отдам на присъствието на Ширики и Шамбала. Разпилени лунни лъчи и Скитника ни застигнаха тъкмо когато приближавахме последния завой. Двамата млади демони се заливаха от смях, очевидно под въздействието на обилното количество ци в добавка към нашия успех.

— Заключихме кучетата на боговете в бърлогата — докладва Разпилени лунни лъчи. — Скитника залости вратата след нас.

— Браво. — Щях да добавя още някоя похвала, но вниманието ми бе привлечено от шумотевица, идеща отпред. Миг по-късно Флуфинела закова лапички пред мен.

— Господарю Демон, Ли Пао настоява да идеш веднага при него!

Втурнах се напред, като прескачах внимателно кученцата.

— Какво има? — подхвърлих през рамо.

— Едни хора там…

Кутрето така и не успя да ми обясни. Когато стигнах при Ли Пао, открих, че пред него са застанали Кен Жао и Фу Ксиан — верните слуги на По Шиан. С тях беше и Девор, негодникът демон.

— Отдавна не сме се виждали, господарю Демон — произнесе бавно той.

Девор все още изглеждаше като човешката представа за паднал ангел, с неговите посивели лебедови криле и златиста кожа, но цепковидните му очи вече не бяха безизразни. В тях се четеше тревога и безпокойство. Сега той и приятелите му бяха малцинство. Един демон и двама човешки магьосници са нищо в сравнение с моята група — дори и да не броим кучетата, които съвсем наклоняваха везните в наша полза.