Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Време-е-да-тръгвам! — провикна се куиклингът. По-бързо, отколкото кучето би могло да реагира, Тифанис се втурна към него, грабна въжето, което бе навил около врата му и го усука тройно около дънера на близкото дърво. Кучето се хвърли след него, но Тифанис лесно излезе извън обсега му, докато каишката се изопна, дръпвайки кучето назад.
— Тук-ще-съм-скоро, глупаво-създание!
Тифанис полетя по планинските пътеки със съзнанието, че тази нощ може би е последният му шанс. Светлините на Малдобар примигваха далеч пред него, но светлината, която го водеше, беше по-различна — от лагерен огън. Само няколко минути по-късно той стигна до малък лагер и се зарадва като видя, че елфът не беше наоколо. Откри Роди МакГристъл да седи в основата на огромно дърво, а ръцете му бяха извити назад и свързани в китките около ствола. Планинецът изглеждаше жалък — толкова жалък, колкото и кучето, но Тифанис нямаше други възможности. Улгулу и Кемпфана бяха мъртви, Кароак беше мъртъв, а Граул след поражението в долината, беше обявил награда за главата му. Така че му оставаше само Роди — не особено добра алтернатива, — но той нямаше желание да оцелява само със собствени сили още веднъж. Шмугна се незабелязано зад гърба на дървото и прошепна в ухото на планинеца:
— Утре-ще-си-в-Малдобар.
Роди замръзна при неочаквания звук на пискливия глас.
— Утре ще си в Малдобар — каза отново Тифанис толкова бавно, колкото можеше.
— Махай се — изръмжа Роди, мислейки, че елфидът го дразни.
— Би-трябвало-да-си-по-мил-с-мен, да, би-трябвало — сопна му се Тифанис. — Елфът-смята-да-те-затвори, знаеш — това. За-престъпления-срещу-слепия-пазител.
— Млъквай! — изрева МакГристъл, по-високо отколкото възнамеряваше.
— Какво имаш предвид? — дойде гласът на Келиндил от не много далеч.
— Какво-направи, глупако! — прошепна Тифанис.
— Казах ти да се разкараш! — отвърна Роди.
— Ще-го-направя-и-после-къде-ще-отидеш? В-затвора — каза ядосано елфидът. — Мога-да-ти-помогна-се-га, ако-искаш-помощта-ми.
Роди най-сетне започваше да разбира.
— Развържи ми ръцете — нареди му той.
— Вече-са-развързани — отвърна Тифанис и Роди откри, че думите му бяха верни.
Започна да се изправя, но промени намерението си, тъй като Келиндил влезе в лагера.
— Стой-тихо, аз-ще-го-разсея.
Тифанис се беше преместил, още докато говореше и Роди чу само неразбираемо мърморене.
— Нашата последна нощ на път — отбеляза Келиндил. — Ще известя лейди Ястреборъката Чучулига веднага щом стигнем Малдобар. Тя смята Монтоило ДеБруши за приятел и ще й е интересно да научи за събитията в долината.
— Ти пък какво знаеш? — отвърна му Роди. — Пазителят беше и мой приятел!
— Ако си приятел на оркския крал Граул, не може да си приятел на пазителя в долината — заяви Келиндил. Роди нямаше готов отговор за това, но Тифанис му предложи такъв. Бръмчащия глас дойде иззад елфа и Келиндил се обърна, слагайки ръка на меча си.
— Какво същество си ти? — попита той куиклинга с разширени от учудване очи.
Той никога не научи отговора, защото Роди неочаквано се изправи зад него и го събори на земята. Келиндил беше опитен боец, но на толкова близка дистанция нямаше никакви шансове срещу яките мускули на Роди МакГристъл. Огромните мръсни ръце на планинеца се сключиха около крехкия врат на елфа.
— Кучето-ти-е-с-мен — каза му Тифанис, когато той приключи отвратителната си работа. — Вързах-го-за-едно-дърво.
— Кой си ти? — попита Роди, като се опитваше да уталожи възбудата си от това, че е свободен и, че кучето му е още живо. — И какво търсиш при мен?
— Аз-съм-малко-нещо, можеш-да-се-увериш-и-сам — обясни Тифанис. — Ще-се-радвам-да-станем-добри-приятели.
Роди обмисли предложението за момент.
— Е, ти си го спечели — каза със смях. Намери Блий-дър, вярната му брадва, сред нещата на мъртвия елф и се изправи — огромен и неумолим. — Хайде, идвай. Да се връщаме в планините. Имам сметки за уреждане с един мрачен елф.
Измъчен израз изкриви деликатните черти на куиклинга, но Тифанис го скри преди Роди да забележи. Той нямаше желание да се приближава към долината на пазителя. Освен факта, че оркският крал бе обявил награда за главата му, знаеше, че другите елфи могат да станат подозрителни, ако Роди се появеше без Келиндил. И нещо повече, болката в главата и в крака на Тифанис се изостряше непоносимо при мисълта отново да се срещне с мрачния елф.
— Не! — изтърси елфидът. Роди, който не беше свикнал да му се противопоставят, му хвърли гневен поглед — Няма-нужда. Елфът-е-мъртъв, уби-го-един-уорг.