Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Роди не изглеждаше убеден.
— Веднъж-те-заведох-при-него — припомни му Тифанис.
Роди беше разочарован, но не се усъмни в думите на куиклинга. Ако не беше той, никога нямаше да намери Дризт. Щеше да е на хиляди мили, душейки около пещерата Моруеме и пропилявайки всичкото си злато за лъжите на драконите.
— А слепият пазител? — попита той.
— Той-е-жив, но-можеш-да-го-оставиш — отвърна Тифанис. — Има-много-могъщи-приятели. — Роди погледна към тялото на Келиндил. — Елфи, много — елфи.
Роди кимна в съгласие. Не беше истински ядосан на Муши и нямаше желание да се среща с рода на Келиндил.
Погребаха тялото и всичко, което не можеха да вземат със себе си, отвързаха кучето на Роди и късно на същата нощ се запътиха към откритите земи на запада.
В долината на Муши лятото премина мирно и продуктивно, а Дризт усвояваше методите и прийомите на пазителя дори по-лесно, отколкото оптимистът Монтолио се бе надявал. Елфът научи имената на всяко дърво, храст и животно в региона и по-важно — научи как да се учи, как да разбира знаците, които му изпраща Миелики. Той разбра, че когато се натъкне на животно, което не бе виждал преди, може бързо да разбере намеренията, поведението и настроението му само като наблюдава движенията и действията му.
— Приближи се и докосни козината му — прошепна на елфа веднъж Монтолио в падащия сивкав здрач.
Старият пазител посочи през ливадата към линията на дърветата и към трепкащата опашка на елен. Дори на тази мъждива светлина, Дризт имаше проблеми да види елена, но усети присъствието му, както явно правеше и Монтолио.
— Дали ще ми позволи? — прошепна елфът. Монтолио се усмихна и сви рамене.
Той се промъкна мълчаливо и внимателно, използвайки сенките по края на ливадата. Избра да се приближи от север, от подветрената страна на животното, но за да го направи, трябваше да заобиколи от изток. Осъзна грешката си, когато беше на около двайсетина метра от него. Еленът внезапно повдигна глава, подуши въздуха и помръдна бялата си опашка. Дризт замръзна и изчака един дълъг момент, докато еленът напрегнато се взираше. Плашливото създание сега беше нащрек и когато той направи поредната си предпазлива крачка, се втурна да бяга. Но не и преди Монтолио, който се промъкваше от юг, да се бе приближил достатъчно, за да потупа задницата му.
Дризт примигна изумено.
— Вятърът благоприятства мен! — оплака се той на самодоволния пазител.
Монтолио поклати глава.
— Само при последните 18 метра, когато се приближаваш от север — обясни той. — Но докато ги достигнеш, от запад беше по-добре, отколкото от изток.
— Но не можеш да се стигнеш до елена от север, ако тръгнеш от запад — каза Дризт.
— Аз не се и опитвах — отвърна Монтолио. — Тук има един висок склон. — Той посочи на юг. — Предпазва от вятъра при този ъгъл — завихря го обратно.
— Не знаех за него.
— Трябва да знаеш — каза кротко Монтолио. — Това е номерът. Трябва да виждаш като птица и да оглеждаш областта, преди да избереш пътя си.
— Още не съм се научил да летя — отговори Дризт саркастично.
— Нито пък аз — добави пазителят. — Погледни над теб.
Дризт примигна, когато обърна очи към сивото небе. Различи самотна фигура, която се плъзгаше с лекота на големите си криле, като се държеше високо, за да хваща бриза.
— Ястреб — каза елфът.
— Използва южния бриз — обясни Монтолио, — после се отклонява на запад с прекъсването на теченията от стръмнината. Ако беше наблюдавал полета му, можеше да предположиш промяната в терена.
— Това е невъзможно — заяви безпомощно Дризт.
— Така ли? — попита Монтолио и се отдалечи, за да скрие усмивката си. Разбира се, елфът беше прав. Човек не можеше да разбере топографията на района по полета на ястреба. Монтолио беше научил за променливите ветрове от един бухал, който се бе промъкнал до него по нареждане на пазителя, след като Дризт пое към елена, но елфът не трябваше да знае това. Пазителят реши да го остави сам да разкрие измамата. Обмислянето, преповтарящо всичко, което бе научил, щеше да е ценен урок.
— Свирчо ти е казал — каза Дризт половин час по-късно, на път за долината. — Свирчо ти е казал за вятъра и за ястреба.
— Изглеждаш сигурен в думите си.
— Сигурен съм — отвърна твърдо Дризт. — Ястребът не изпищя — достатъчно внимателен съм, за да знам това. Ти не би могъл да видиш птицата, а аз знам, че не можеш да чуеш и свистенето на вятъра през крилете и каквото и да казваш!
Смехът на Монтолио предизвика победоносна усмивка върху лицето на елфа.