Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Лада, къде си?
— Връщаме се от гробището.
— Лада, Костя е при мен, казва, че Ленчика е умрял…
— Какво да се прави… Щом е умрял, значи е умрял… Ти нали знаеш какво трябва да направиш…
— Аха… а ти се прибирай вкъщи, ще изпратя някое от момчетата при теб, защото всичко се случва… Аз едва ли ще успея да се отбия.
— Няма нужда да пращаш никого. Още никой не се сеща какво точно става… Чакам те с нетърпение.
В единадесет часа вечерта се обади Астахов.
— Какво става? — попита рязко той.
— Нищо особено — уверих го аз. — До сутринта всичко ще се укроти.
Той не пожела да продължи разговора, а пък аз не се огорчих от това.
Лома се върна призори уморен, но доволен. Заедно с него дойдоха Костя и Саид. Отпразнувахме победата скромно в семеен кръг. Не пирувахме дълго, тъй като нервите ни искаха покой и на всички им се спеше. Щом останах насаме с мъжа си, го прегърнах силно и го разцелувах. Лома постъпи съвсем неочаквано — хвана ме за раменете, разтърси ме лекичко и ме погледна в очите.
— Виж какво, радост моя, на доста твои номера гледам през пръсти, но някои неща ще трябва да ги научиш веднъж завинаги. Аз не търгувам с жена си… — На това място облещих очи, а Лома продължи: — Ясно ли се изразих?
— Гена, ти си полудял…
— Може и да съм полудял. Ленчика е бил застрелян на вилата си от упор във врата. Кого е допуснал толкова близо до себе си? И какво е правил там без охрана?
— Че да не би враговете му да са малко? — опитах да се ядосам аз.
— Млъкни — каза Лома. — Ето какво мисля, скъпа моя. Той е бил на вилата си с мадама, бояли са се да не ги засекат в града и затова се е помъкнал с нея на скрито място, че и без охрана, та никой да не се раздрънка за въпросната мадама.
— Гена — изплаших се съвсем сериозно аз.
— Млъкни — повтори Лома. — Господ да те пази, ако чуя дори и една дума. Пет пари не давам за вашата Империя, ако ще трябва да търгувам за нея с жена си… Ще седиш гола между четири стени, а пък аз ще събера всички пари, които имам, и ще ги подпаля в двора, след което ще отида да слугувам на някого и да размахвам юмруци, за да ти стане още по-весело.
— Гена — изпищях аз и от страх се разплаках.
— Разбра ли всичко? — попита той. Аз кимнах. — Не чух.
— Разбрах — казах жално и протегнах ръце към любимия си да зализвам пресните му рани.
На другия ден в кантората пристигна делегация. Противно на навика си, аз отидох с мъжа си и скромно се настаних в стаята до кабинета му с намерението да чуя какво ще кажат умните хора. Правех им страхотен комплимент, като ги наричах умни. Те не бяха доловили каква е ситуацията и започнаха с претенциите си. Само след десет минути Лома вече беше изпаднал в ярост и всичко наоколо притихна. Таня седеше върху перваза на прозореца, поклащаше крака, вслушваше се в онова, което ставаше в съседната стая, и се подсмихваше. На мен ми беше жал за гласовите струни на мъжа ми и изобщо нямаше никакъв смисъл да беснее за дреболии. Появих се на вратата и тихо казах:
— Не се нервирай, миличък. Хората са изпаднали в голяма беда и искат да се попазарят малко.
Първото, което направиха хората, бе да се сащисат от моята поява на прага, както и от това, че Лома не ме фрасна с вратата по носа, а дойде при мен и изчурулика:
— Радост моя, скучно ли ти е? Почакай още малко…
През цялата сутрин избавях мъжа си от опасните му подозрения, като пътьом го изпълвах с увереност в моята любов към него. Лома все още се намираше под тези впечатления и беше готов да ми прости всичко на света.
Измина известно време, докато присъстващите осмислят видяното. Но то беше достатъчно, за да могат най-съобразителните от тях да разберат, че пазарлъкът няма да стане. В смисъл че нямаше какво да спазарят. И щеше да е добре, ако Лома просто от добро сърце ги пуснеше да си идат живи. Изражението върху лицата на посетителите се промени, а моето мъжле погали ръката ми и дори се разсмя. Аз си тръгнах и чух как той весело изчурулика:
— Е, какво решихте?
Не, в никакъв случай не ми беше скучно.
С Таня седяхме в сауната. Тя се бе излегнала на горния нар и току стенеше. Не издържах повече от три минути в парата, изскочих навън и се хвърлих в басейна. Приятелката ми се появи след около пет минути. Настани се близо до мен с термос в ръка и ми наля чаша чай. Не беше удобно да пиеш, докато се плацикаш във водата, затова излязох от басейна.
— Много е хубаво — поклати глава Таня.