Град на изгубени души

злато, като опалова мозайка. Толкова дълго й бе студено, а сега имаше чувството, че

едновременно гори и се стопява, сякаш се сливаше с него… а те почти не се докосваха.

Откри, че очите й търсят местата, където той бе най-уязвим — слепоочията му, очите, пулса

в основата на шията… копнееше да го целуне там, да усети ритъма на сърцето му с устните

си.

Дясната му ръка, покрита с белези, се плъзна по бузата й, по рамото, по тялото — една дълга

милувка, която спря върху бедрото й. Клеъри разбра защо мъжете толкова харесват

копринено бельо — нямаше никаква съпротива, беше като да прокараш ръка по стъкло.

— Кажи ми какво искаш. — Шепотът му не можеше да скрие внезапно одрезгавелия му глас.

— Просто да ме прегърнеш. Да ме държиш в прегръдките си, докато спя. Точно сега това е

единственото, което искам.

Пръстите му, които бяха започнали да описват бавни кръгове по бедрото й, застинаха.

— И нищо повече?

Всъщност, не това искаше Клеъри. Искаше да го целува, докато напълно изгуби представа за

време и пространство, като в лодката… да го целува, докато забрави коя е и защо е тук.

Искаше да се опие от него като наркотик.

Ала това би било много лоша идея.

Джейс я наблюдаваше неспокойно и тя си спомни първия път, когато го видя — беше й се

сторил така смъртоносен и красив, като лъв.

„Това е тест“ помисли си. „И то опасен тест”

— Нищо повече.

Гърдите му се повдигаха и спускаха и знакът на Лилит сякаш пулсираше точно над сърцето

му. Ръката му върху бедрото й я стисна малко по-здраво. Клеъри чуваше собственото си

дишане, плитко като море при отлив.

Той я придърпа към себе си и я завъртя, така че сега двамата лежаха плътно притиснати,

гърбът й — залепен за него. Клеъри с усилие преглътна ахването си. Кожата му бе гореща,

сякаш бе трескав, ала ръцете, които я обгърнаха, й бяха така познати. Двамата си пасваха

прекрасно, както винаги, главата й — под брадичката му, гръбнакът й — опрян в коравите

мускули на гърдите и стомаха му, краката й — преплетени в неговите.

— Добре тогава — прошепна Джейс и дъхът му, опарил тила й, я накара да настръхне. —

Значи ще спим.

И това беше всичко. Постепенно тялото на Клеъри се отпусна, туптенето на сърцето й се

забави. Усещането на ръцете му около тялото й бе такова, каквото го помнеше — вдъхващо

сигурност. Тя сложи длани върху неговите и като затвори очи, си представи че леглото им се

откъсва от тази странна тъмница и се понася във въздуха или пък по вълните на океана, само

тя и той.

Прекара така цялата нощ: с глава под брадичката на Джейс, гърбът й — опрян в тялото му,

краката им — преплетени. От седмици насам не бе спала по-добре.