Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
ще трябва да се примирите със загубата си.
Лицето на Магнус бе пребеляло и изопнато.
— Ще разговаряме помежду си и ще обсъдим дали предложението ти е приемливо. А докато
това стане — аз те прокуждам. — Той махна с ръка и Азазел изчезна, оставяйки след себе си
мирис на изгорено дърво.
Четиримата души в стаята се спогледаха изумено.
— Онова, което поиска — каза Алек най-сетне. — То… не е възможно, нали?
— На теория всичко е възможно. — Магнус се взираше невиждащо пред себе си. — Но да
освободим Велик демон в света… и то не какъв да е Велик демон, ами Принц на Ада,
отстъпващ по могъщество единствено на Луцифер… разрухата, която може да посее…
— А не е ли възможно Себастиан да посее също толкова страшна разруха? — попита Изабел.
— Както каза Магнус — кисело подхвърли Саймън, — всичко е възможно.
— В очите на Клейва едва ли би могло да има по-ужасно престъпление от това — каза
Магнус. — Онзи, който пусне Азазел на свобода в нашия свят, ще се превърне в издирван
престъпник.
— Но ако така унищожим Себастиан… — започна Изабел.
— Няма доказателство, че Себастиан крои нещо — напомни й Магнус. — Как може да сме
сигурни, че не иска просто да си намери някоя селска къщичка в Идрис и да се засели там?
— С Клеъри и Джейс? — невярващо попита Алек.
Магнус сви рамене.
— Кой знае какво иска от тях. Може би просто е самотен.
— Едва ли е отвлякъл Джейс от покрива само защото си е търсел компания — отсече
Изабел. — Той замисля нещо.
И тримата погледнаха Саймън.
— Клеъри се опитва да разбере какво. Обаче й трябва време. И не ми казвайте, че нямаме
време — добави той. — Тя много добре го знае.
Алек прокара пръсти през тъмната си коса.
— Добре, само че току— що пропиляхме цял ден. Ден, с който не разполагаме. Никакви
глупави идеи повече. — Гласът му бе нетипично рязък.
— Алек. — Магнус сложи ръка върху рамото на приятеля си, който стоеше изпънат, забил
сърдит поглед в пода. — Добре ли си?
Алек вдигна очи.
— Та кой казваш си ти?
Магнус ахна тихичко и за първи път откакто Саймън го познаваше, придоби уплашено
изражение. То трая само миг, но определено не беше плод на въображението.
— Александър!
— Да разбирам, че е твърде рано да си правя шеги с изгубените спомени, така ли? — каза
Алек.
— Ти как мислиш? — повиши глас Магнус, но преди да успее да каже още нещо, вратата се
отвори и в стаята влязоха Мая и Джордан. Бузите им бяха порозовели от студа, а Мая (както
Саймън забеляза с леко сепване) носеше коженото яке на Джордан.
— Идваме право от участъка — възбудено каза тя. — Люк още не се е събудил, но по всичко
изглежда, че ще се оправи… — Тя млъкна изведнъж, забелязала все още проблясващата
пентаграма, облаците черен дим и обгорените места по пода. — Добре, какви сте ги
вършили тук?
С помощта на малко магически прах и умението на Джейс да се покатери върху извит мост,
залюлявайки се само с една ръка, двамата с Клеъри успяха да се изплъзнат на италианската
полиция, без да бъдат арестувани. Когато най-сетне спряха да бягат, те рухнаха до една
сграда, заливайки се от смях и сплели ръце. За миг Клеъри изпита истинско, спиращо дъха
щастие и трябваше да зарови глава в рамото на Джейс, напомняйки си, че това не беше той,
преди смехът й да заглъхне.
Джейс очевидно сметна внезапното й мълчание за признак, че е уморена. Улови я нежно за
ръка и я поведе към уличката, откъдето бяха тръгнали, и тесния канал, където между два
моста се издигаше безлична къща — същата, от която бяха излезли. По гърба на Клеъри
пробяга тръпка.
— Студено ли ти е? — Джейс я придърпа към себе си и я целуна; беше много по-висок от
нея и трябваше или да се наведе, или да я повдигне. В този случай избра второто и Клеъри
едва успя да потисне изуменото си ахване, когато я вдигна във въздуха и я пренесе през
стената. След като я пусна да стъпи, той затвори с крак внезапно появилата се зад тях врата
и тъкмо се канеше да си свали якето, когато отнякъде се разнесе сподавен смях.
Клеъри се откъсна от Джейс в същия миг, в който около тях лумнаха светлини. Себастиан
седеше на дивана, вдигнал крака върху масичката пред себе си. Русата му коса беше
разрошена, очите му бяха лъскавочерни. Освен това не беше сам — от двете му страни
имаше по едно момиче. Русокосо и оскъдно облечено в лъскава минипола и потниче с
пайети, едното бе сложило ръка върху гърдите на Себастиан. Другото бе по-младо и имаше