Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Ейми изпива сока и си спомня, че е обещала на Мици да ѝ даде професионално мнение за плащаницата. Влиза вътре и включва личния си лаптоп. Един час ѝ трябва, за да си спомни всичко, което бе написала в службата, преди компютърът да изгърми. После резюмира информацията за движението на плащаницата през последните няколко века – като най-достоверна е тази от тринайсети век до наши дни.
Тринайсети век
Рей сюр Сон, Франция. Съхранявана в замъка.
Русийон, Франция, 1287 г. Тамплиерите излагали на показ дълго ленено платно с отпечатан на него мъжки лик.
Четиринайсети век
Антон, Крюзей, Рюмийи и Морне, (Франция), Женева, 1358-1389 г. Плащаницата се съхранява в различни имения.
Петнайсети век
Монфор, Франция, 1418 г. За кратко престоява в замъка Монбар край Монфор.
Сен Иполит сюр Ду, Франция, между 1418 и 1453 г.
Шестнайсети век
Торино, Италия. От 1578 г. почти постоянно се съхранява в Торино (освен през Втората световна война, когато прекарва седем години в абатството Монтеверджине в Авелино).
Ейми преглежда списъка. Ако използваме полицейския термин, последователността на съхранение е, меко казано, нарушена. Вещественото доказателство – самата плащаница – би могло да бъде фалшифицирано и замърсено хиляди пъти. Най-голямо съмнение буди липсата на по-подробни сведения за времето преди тринайсети век. Никой съд в света – освен може би във Ватикана – не би я присъдил на Исус Христос.
Ейми изважда кафяв бележник „Молескин“ от чантата си. Вътре има залепена малка снимка на плащаницата. Отдолу са записките, които е направила въз основа на предположението, че отпечатъците върху плата са от кръв:
• Множество „кървави следи“ на главата, където според легендата е била надяната короната от тръни.
Забележка: От задната страна на главата също има следи, отговарящи на прободни рани от дълги бодли и съответстващите им линии от кървави струйки.
• Трудно е да се обясни от какво друго биха могли да са оставени тези прободни рани, освен от корона/венец от тръни.
• Вероятна фрактура на носа и увреждане на носния хрущял.
• Десетки белези по тялото и ръцете, вероятно нанесени от жестоко бичуване. Белезите са достатъчно големи, за да са от разкъсвания на кожата.
• Изразени „кървави следи“ на лявата китка, отговарящи на прободна рана от гвоздей през точката на Десто.
• Палците са извити навътре като при увреждане на срединния нерв.
• Ясно различима рана в гърдите между петото и шестото ребро – съответства на пробождане с копие.
Ейми пак преглежда отделните точки. За нея вече няма съмнение какво означават отпечатъците. Жертвата е била безмилостно бичувана, върху главата ѝ е бил нахлузен обръч с множество остри краища и е била разпъната на кръст. Но нищо не дава отговор на най-важния въпрос.
Кой е бил този човек?
111
БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС
Джени Харисън се събужда със страшно главоболие. Едва когато отваря очи и поглежда напукания и покрит с паяжини таван, споменът за събитията от изминалата нощ бавно се възстановява в главата ѝ. Това не е нейната квартира. И не е сама в леглото. До нея лежи гол мъж. Тя се извърта на една страна и разпознава в косматото туловище един тип, с когото беше пила в бара. Дръпнаха два джойнта, той плати сметката и в крайна сметка отидоха у тях да си допият с долнокачествено бяло вино и да пушат кокаин.
Сега Джени се пита каква цена е платила за неговата щедрост и компания. Един поглед към пода ѝ е достатъчен. Дрехите ѝ са разхвърляни навсякъде. Тя се надига от увисналия матрак и се довлича до банята точно преди да повърне. От опръскания с драйфано умивалник си личи, че странният ѝ креватен партньор все още е извън строя. Пуска водата и се замисля за душ. Много ѝ се иска, но така рискува да събуди онзи кит, а няма да понесе, ако трябва да говори с него. Затова поднася устни към крана и оплаква устата си от чудати остатъци храна, наплисква лицето си и изтрива следите от грима с кърпата на домакина.