Шифърът на Камелот

– Какво ѝ има на тази страна? Мислех, че римляните са ви прокарали пътища?

Шофьорът не отговаря. Не е проговорил, откакто провери името ѝ на рецепцията в хотела и ѝ отвори вратата на колата.

– Има ли шанс да намалите малко? Просто съвсем малко под свръхзвуковата скорост, за да стигнем там живи?

Отново никакъв отговор от широкоплещестия мъж отпред.

Тя се отпуска назад, доколкото ѝ е възможно, и се заслушва в къркорещия си стомах. Вече ѝ се иска да бе приела предложената от жената на Малори заешка яхния.

В далечината се появяват светлини. Джипът набива спирачки.

През процепа между предните седалки Мици вижда сенки в някаква охранителна будка. Един мъж излиза и приближава до страната на шофьора.

Мълчаливият лунатик зад волана показва документите си. В очите ѝ светва фенерче.

– Ей! – заслонява ги тя с длан. Мракът се завръща. По покрива на колата се чува потропване и рейндж роувърът продължава отново по скърцащия чакъл. Металните порти зад тях се затварят. Гумите сега се плъзгат по-меко. Карат по асфалт, но пътят е неосветен. Мици се взира в мрака. В светлината на фаровете се появяват овце – като купчина рунтави камъни.

Свещите стрелки на часовника ѝ показват, че е десет и половина. Пътуват по алеята от седем минути. Толкова ѝ отнемаше едно време от старата ѝ къща в Ел Ей до мола.

Нежните жълти светини на замъка „Каергуин“ се появяват в кадифената нощ. Мици долепва лицето в дупката между седалките. Вижда бледокафеникави каменни стени, извисяващи се кули и зъбчати процепи, които приличат на беззъба граница към небето.

Колата спира и мълчаливият шофьор излиза, за да ѝ отвори.

За миг Мици остава неподвижна в хладния вечерен въздух и попива мириса на лавандула и бор. Лесно е да си представиш, че тук живеят крале и кралици, обгрижвани всяка секунда и за най-малкото нещо, вечерящи в просторните зали и празнуващи славни битки и завоевания.

Удар на метал в метал. Тежките болтове се плъзват зад огромните извити като дъга дъбови входни порти срещу нея. Кръглолик служител, облечен в елегантен черен костюм, застава на прага. Зад него притичва по-млад мъж в кафяви панталони и червено сако.

– Добър вечер, аз съм Алуин, икономът на сър Оуен. Имате ли багаж, мадам?

Мици го поглежда изненадано.

– Не, не смятам да оставам.

– Много добре. Моля, последвайте ме.

Повежда я навътре.

Мици е замаяна от армията нови аромати, която я залива. Препарат за полиране на мед. Препарат за полиране на сребро. Препарат за полиране на мрамор. Натрапчива восъчна вакса за дърво.

– Сър Оуен каза да ви заведа в библиотеката – Алуин отваря врата и застава встрани.

Мици пристъпва и ахва от изумление при гледката на безкрайните стени от книги.

– Виж само всички тези книги! Този човек явно никога не е чувал за „Киндъл“?