Изумрудената буря

Ройс погледна към Фан Ирлану.

— Не, искам да остана.

— Защо?

— Татуировката — Гуен има същата.

Ейдриън седна неохотно.

Фан Ирлану се върна с няколко сухи големи листа. Дори изсъхнали и ронливи, все още бяха яркочервени. Задържа ги над огъня, мърморейки нещо и надробявайки ги с пръсти. Моментално от падналите сред въглените парченца се разнесе гъст бял пушек. Не се издигаше, а се носеше лениво. Фан Ирлану оформяше дима с ръце, махайки, загребвайки, събирайки го в облак пред себе си. Сетне се наведе и вдиша бледата мъгла. Няколко пъти повтори процедурата, вдишвайки дълбоко.

С догарянето на последните листа, пушекът се разнесе. Очите на Фан Ирлану се затвориха, тя започна да се люлее на колене, напявайки тихо. След няколко минути протегна ръце.

— Докосни я — Зулрон напъти Ройс.

Ройс се поколеба. Погледна я по начина, по който Ейдриън го бе виждал да изучава сложна ключалка. Колкото по-богато бе потенциалното съкровище зад вратата, толкова по-силно бе напрежението в очите на Ройс, а в момента изглеждаше сякаш Фан Ирлану крие тайната към цяло състояние. Протегна пръсти. Докосвайки я, тя го хвана.

Настъпи пауза, сетне Фан Ирлану започна да стене и поклаща глава, отначало слабо, после все по-силно. Устата й се отвори и тя простена, както някой сънуващ кошмари се опитва да заговори, ала не е в състояние да оформи думи. Тя се изви, очите й бясно играещи изпод клепачите, гласът й сега по-гръмък, но все още изговарящ неразбираеми неща.

Лицето на Жокдан изразяваше силно притеснение, което накара Ейдриън да се зачуди, дали нещо не се е объркало. Ирлану продължи да се бори. Жокдан тръгна към нея, ала бърз поглед на Зулрон го задържа. Накрая жената изпищя и се строполи върху възглавниците.

— Остави я! — изкрещя Зулрон на тенкински.

Жокдан не му обърна внимание, притичвайки до нея. Фан Ирлану лежеше на земята в конвулсии. Тя проплака и сетне остана неподвижна.

Жокдан я сграбчи, шепнейки в ухото й. Повдигна главата й и постави ръка близо до устните, за да провери за дъх.

— Ти я уби! — изрева към Зулрон. Без да каже нищо повече, взе ясновидката в ръце и изтича в дъжда.

— Какво стана? — попита Ейдриън.

— Приятелят ти не е човек — обяви обердазът. Зулрон пристъпи към Ройс. — Защо си тук?

— Ние сме част от екипажа на „Изумрудената буря“, носим съобщение до Замъка на четирите вихъра — отвърна вместо него Ейдриън.

Зулрон не откъсваше очи от Ройс.

— В продължение на три хиляди години древните легенди предричат Деня на разплата, когато сянката от севера ще се спусне връз земите ни.

Дърнинг, Грейди, По и Булард влязоха.

— Какво става? — попита Дърнинг. — Чухме женски писък и видяхме едрият да я изнася.

— Имаше инцидент — обясни Ейдриън.

Дърнинг и Грейди моментално погледнаха към Ройс.