Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Видя ли нещо?
— Ако, изпълнена с дима на тулан, докоснех ръката на Жокдан, бих могла да кажа какво е обядвал вчера и какво ще яде утре. Ако докоснех ръката на Галенти, бих могла да посоча жената, за която ще се ожени, и кой ще надживее другия. Бих могла да посоча точните обстоятелства на смъртта му. Тъй ясен е взорът ми, че мога да виждам живота в детайли, ала не и теб. Ти си мистерия, облак. Да гледам в теб, е все едно да гледам планинска верига през гъста мъгла — само върхове, които не могат да бъдат обединени в едно. Ти си каз — на вашия език — мир, нали? — смес от човешка и елфическа кръв. Това ти дава дълъг живот.
Тя поспря да събере сили, а челото на Жокдан се смръщи още повече.
— Погледнеш ли надолу по пътя, виждаш повечето неща — дърветата, камъните, листата. Ала с теб е като да се взираш в хоризонта, летейки високо във въздуха — много малко детайли. Взорът ми не може да обхване целия живот на един каз.
— Но си видяла нещо.
— Видях много неща. Твърде много — каза му тя. Очите й бяха успокояващи.
— Кажи ми — каза Ройс. — Моля те, познавам една жена. Тя много прилича на теб, но нещо я тормози. Не иска да говори за него. Смятам, че подобно на теб е видяла неща — неща, които я тревожат.
— Тя тенкин ли е?
— Не съм сигурен, ала носи същия белег като твоя.
Фан Ирлану кимна.
— Повиках те заради видяното от мен. Ще ти кажа каквото знам и сетне ще почивам. Спя дълго, Жокдан няма да позволи да ме притесняват. Убедена съм, че няма да те видя отново. Видях много, ала малко разбрах — твърде голямо разстояние, твърде много време. Повечето са смътни чувства, които е трудно да се опишат, ала усетеното от мен бе мощно.
Ройс кимна.
Тя поспря за момент да си събере мислите и заговори:
— Мрак те заобикаля, смъртта е навсякъде, дебне, лови те, ти се храниш с нея — кръвта причинява кръв — мракът те поглъща. В този мрак виждам две светлини пред теб. Едната ще угасне. Другата премигва, ала не трябва да угасне. Трябва да защитиш пламъка от бурята.
— Виждам тайна — тя… скрита е. Огромно съкровище е скрито. Мъж го крие, ала жена знае — само тя знае и се приготвя. Тя говори в гатанки, чийто смисъл ще бъде разкрит — засега истината е скрита. Ще си спомниш, когато настане времето. Пътят ти е постлан — в мрака.
Жокдан промърмори нещо на тенкински, ала Фан Ирлану поклати глава и продължи.
— Виждам голямо пътуване. Десет на път. Тази, която носи светлината, ще води. Пътят води дълбоко в земята и в отчаянието. Гласът на мъртъвците направлява стъпките ти. Крачиш обратно във времето. Трижди хилядолетната битка започва отново. Мраз сковава света, смърт сполита всички, пред теб има избор. Само на теб е предложен. Твоят избор ще наклони везните, ала не е ясно в чия полза. Трябва да избереш между мрак и светлина, изборът ти ще повлияе на мнозина — тя поспря, поклащайки бавно глава. — Като листа в гората, като тревите — твърде много. И се страхувам, че в края ще избереш мрака и ще загърбиш светлината.
— Каза тя. Кого имаше предвид? Гуен ли? — попита Ройс.
— Не зная имена. Бяха само чувства, откъслеци от сън.
— Каква е въпросната тайна?
— Не зная. Скрита е.
— Когато говореше за двете светлини, едната от които щяла да угасне, това нечия смърт ли означава?
Тя кимна.
— Така мисля… да, така го почувствах. Усетих загуба, тъй голяма, че все още я усещам — тя докосна ръката на Ройс, а по бузата й се търколи сълза. — Пътят ти е изпълнен с огромна мъка.
Ройс помълча за миг, сетне запита отново:
— Какво е онова голямо пътуване?
Тя поклати глава:
— Ще ми се да знаех повече. Животът ти — целият ти живот — е бил изпълнен с болка, още много има по пътя ти. Съжалявам, повече не мога да кажа.
— Сега тя почива — каза им Жокдан. Тонът му ясно говореше, че е време да тръгват.
Пред колибата завариха Уайът.
— Изчакваш ни — попита Ейдриън.
— Не исках погрешка да се наврете в погрешната колиба — смигна той.
— Останалите легнаха ли си?
Той кимна.
— Значи си елф — обърна се Уайът към Ройс. — Това обяснява много. Какво искаше дамата?
— Да ми каже за бъдещето.
— Добри новини?
— То едва не я уби. Какво мислиш, дали са добри?