Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Точно така — извика Уесли. — Никой да не вади оръжие. Те ще ни избият.
— Ще го сторят така или иначе — отвърна Дърнинг.
По и Ейдриън изправиха Грейди на крака. Около тях воините оформиха стена, зад която се мяташе тълпа гневни лица и размахани юмруци. Подгизналата сбирщина ревеше и се блъскаше, думите им слели се в рев на омраза. Отново проблесна светкавица и един глас извика:
— Ти знаеше!
Моментално тълпата утихна и се раздели. Само шумът на дъждовните капки нарушаваше тишината, докато Фан Ирлану крачеше към тях. Край нея Жокдан носеше застрашително на вид копие, очите му бяха неумолими и пронизваха Зулрон.
— Буранду, вината не е на странника. Зулрон ме накара да го разчета. Знаеше, че у чужденеца има елфическа кръв. Ала съм още жива!
— Но… не… Как е възможно… — заекна Зулрон.
— Той не е Стар — рече Ирлану. — Той е каз! В него има човещина — опори, Зулрон, опори!
— Какво става? — Уесли попита Ейдриън. — Не е ли тя онази, която Ройс е убил? Какво казва тя?
— Изглежда малко разстроена — каза Грейди.
— Но не към Ройс — отбеляза По.
— А към кого тогава? — попита Грейди.
— Зулрон се опита да ме убие. От известно време виждах, че амбициите му са огромни. Съзирах предателство в сърцето му, ала не очаквах да отиде толкова далеч.
— Жокдан, какво ще кажеш? Истина ли е казаното от Фан Ирлану? — обърна се към своя военачалник Буранду.
Жокдан заби копието в гърдите на Зулрон.
Дългото острие премина изцяло през тялото на обердаза. Околните отстъпиха назад, всички се отдръпнаха. Жокдан продължи да натиска, прокарвайки и част от дръжката в раната, пристъпвайки напред, хващайки шамана за врата. Сграбчил го със силните си ръце, той се изплю в лицето на Зулрон. Светлината в очите на обердаза угасна и Жокдан изтегли копието си.
— Това май отговаря на въпроса ти — изтъкна По.
Буранду погледна към трупа, сетне към Жокдан. Кимна.
— Жокдан никога не греши. Доволен съм от безопасността ти, Фан Ирлану — рече й той. Сетне Старейшината се обърна към Уесли и останалите. — Простете безчестието на злия Зулрон. Не ни съдете по неговите дела. Вие също имате такива люде.
Уесли погледна към Траник и Ройс.
Буранду изкрещя към воините и те разпръснаха тълпата. Мнозина поспряха да целунат Фан Ирлану, която диреше опора у Жокдан. Усмихваше се измъчено, ала Ейдриън виждаше бледността на лицето й и затруднението, с което дишаше.
Старейшината размени няколко думи с Жокдан и Фан Ирлану. Сетне Жокдан отново пое на ръце ясновидката и я отнесе в една от по-малките колиби. Тялото на Зулрон бе извлечено, последвано от повечето тенкини.
— Това ли беше? — попита Грейди.
— Почакайте — рече Диладръм, докато облеченият в леопардова кожа се приближаваше. — Селото Удоро моли да простим объркването и умолява за честта да продължи да бъде наш домакин.
Останалите се спогледаха скептично.
— Искрени са.
Уесли въздъхна и кимна.
— Благодари им за любезността, но утре сутрин ще продължим пътя си.
— Любезност? — промърмори Дърнинг. — Едва не ни одраха живи. Трябва да се махаме, докато можем.
— Не виждам полза да се мотаем из джунглата през нощта — рече Уесли. — Тръгваме призори.
— Ами Мелбърн? — попита Траник.
— Вие, доктор Леви и матроси Блекуотър и Мелбърн ще дойдете с мен. Останалите да се оттеглят и да се наспят добре.
Млад тенкин притича до тях и заговори на Диладръм, гледайки към Ройс.
— Какво има? — попита Уесли.
— Фан Ирлану иска да види Ройс и Ейдриън.
Уесли им кимна, но добави:
— Този път се опитайте да не започвате война. Ще ми докладвате директно след… разчитам на честта ви, господа.
Преди Траник да успее да възрази, двамата кимнаха:
— Ай-ай, сър.
Фан Ирлану лежеше завита с тънка бяла кувертюра. Младо момиче мокреше челото й с кърпа, която навлажняваше в плитък съд. До нея стоеше Жокдан. Копието му, все още покрито с кръвта на Зулрон, беше облегнато до вратата.
— Тя наистина ли е добре? — попита Ейдриън.
— Нищо ми няма — отвърна Ирлану. — Шокът беше ужасен. Ще е нужно време.
— Съжалявам — рече Ройс.
— Зная — каза му тя. Лицето й бе съчувствено, почти тъжно. — Зная.