Изумрудената буря

— Откъде знаеш толкова за тях? — попита старият човек.

— Живях няколко години в Калис.

— И какво правеше?

— И аз самият все още се питам същото — Ейдриън натъпка парче месо в устата си и задъвка, но изражението на Булард изразяваше неразбирането му. Накрая Ейдриън се предаде. — Бях наемник. Биех се на страната на онзи, който предложеше най-много.

— Изглеждаш засрамен — Булард опита малко плод и сгърчи лик. — Професията на наемник е стара и знаменита. Би трябвало да зная това.

— Баща ми не одобряваше да използвам уменията си за печалба. Би могло да се каже, че го смяташе за кощунство. Тогава не го разбирах, но сега вече зная.

— Добър ли беше?

— Мнозина умряха.

— Битките понякога са нужни, а хората умират по време на война — случва се. Няма за какво да се срамуваш. Да бъдеш воин и да си останал жив е награда, която Марибор отдава на достойните. Трябва да си горд.

— Само дето нямаше война, а само битки. Нямаше кауза, само пари. Никакво достойнство, само убийства.

Булард се навъси, опитвайки се да разбере казаното дотук. Ейдриън се надигна, преди събеседникът му да е запитал за още нещо.

Когато яденето приключи, три тенкински момчета опънаха големи палмови листа над главите на Буранду, Уесли, Диладръм и Уайът, които излязоха навън. С излизането на старейшината хората се поотпуснаха. Винтусите продължиха подготовката на лагера, за да се възползват от оставащата дневна светлина. Траник и Леви тихо говореха с обердаза, Зулрон, след което и тримата също излязоха. По, Дърнинг и Грейди си подаваха кана вино, полегнали върху възглавниците.

Ейдриън приседна до Ройс.

— Искаш ли да опиташ виното?

— Още не е време за пиене — отвърна качулката.

— Как се чувстваш?

— Не много добре.

— Трябва да ти се смени превръзката?

— Може да почака.

— Ако чакаш прекалено дълго, ще загнои.

— Остави ме.

— Поне трябва да хапнеш нещо. Свинското го бива. Най-доброто месо, което ще си опитвал от известно време насам. Ще ти помогне да се възстановиш.

Отговор не последва. Слушаха вятъра и дъжда и тихите разговори, съпровождани от смях и потракването на керамични чаши.

— Знаеш ли, че те наблюдават? — попита Ройс. — Тенкинът на подиума, онзи, когото Диладръм нарече Жокдан. Не те изпуска от очи, откакто влязохме. Познаваш ли го?

Ейдриън погледна към якия плешивец, около чийто врат имаше дузина костени огърлици.

— Не съм го виждал преди. Но жената до него ми изглежда странно позната.

— Прилича на Гуен.

— Ето какво било. Прав си. Изглежда точно като нея. Гуен от…

— Не зная.

— Смятах, че е от Уесбаден. Всички калианци в Аврин са оттам, но тя би могла да е родом от някое подобно село? — Ейдриън се изкикоти. — Ама че странна двойка сте. Може би Гуен е родена точно в това селце? Това може да е сестра й — или пък братовчедка й. Може би посещаваш семейството на булката, както се полага на един годеник. Трябва да се срешиш и да се изкъпеш. Направи достатъчно добро впечатление и двамата може да се установите тук. Ще изглеждаш добре гол до кръста в килт.