Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Не знаем какво й се случи — продължи Ейдриън. — Тя правеше някаква духовна демонстрация — разчиташе бъдещето на Ройс или нещо от сорта — и тогава припадна.
— Припаднала? — рече Дърнинг.
— Вдишваше запалени листа от тулан. Може би партидата е била лоша.
Зулрон игнорира разговора им и продължи да се взира в Ройс.
— Гхазелската легенда, из уста на уста запазена от времето на Гхазел-Да-Ра, разказва за смърт и разруха, за мъст, за завръщането на Старите. Самият аз съм виждал знаците. Гледам звездите и зная. На север се носи тътен. Естрамнадон е активна, Авемпарта е отворена. Сега в селото ми има елф, такъв никога не е пристъпвал преди.
— Елф? — попита Дърнинг, объркан.
— Това уби Фан Ирлану — рече им Зулрон. — Или поне я побърка.
— Какво? — възкликна Ейдриън.
— Не е възможно да се използва визията за елф. Липсата на душа разкрива само безкрайност. За нея това е било като потапяне в бездънна бездна. Ако оцелее, никога няма да бъде същата.
— Ти си селският лечител. Не трябва ли да се опиташ да й помогнеш?
— Той я иска мъртва — заговори Ройс. Сетне, поглеждайки към Зулрон, додаде: — Ти знаеше.
— Какво е знаел? — попита Булард, напрегнат, но удивен. Грейди и Дърнинг също се приведоха напред.
— Знаеше, че съм елф, нали? Ала й каза — не, принуди я — да ми гледа — рече Ройс.
Навън се носеше глъчка, тичащи крака, гръмки гласове. Над разгорещените тенкински викове Ейдриън чу гласа на Уесли.
— Защо искаш смъртта й?
— Нищо не съм направил. Ти си този, който я уби. А убийството на някой от селото, още повече ясновидец, е непростимо престъпление. Наказанието е смърт.
Зулрон се усмихна, преди да пристъпи навън.
Останалите го последваха и се изправиха пред нарастваща тълпа.
— Ето го! — изкрещя Траник в мига, в който зърна Ройс. Посочи го и каза — Ето го елфът! Предупреждавах за него!
— Той уби нашата ясновидка Фан Ирлану — обяви Зулрон и повтори думите си на тенкински.
Буранду, Уесли и Уайът си пробиха път през тълпата.
— Истина ли е? — бързо запита Уесли с нервен глас.
— Кое? — поинтересува се Ройс.
— Елф ли си и дали си убил Фан Ирлану?
— Да, и не съм сигурен.
Тълпата се разрасна и сред многобройните тенкински викове Ейдриън долови думи като справедливост, мъст, убийте.
— Велики Мар! — тихо, но яростно заговори Уесли към Ройс. — Какво ти има? Би трябвало да те обеся само заради неприятностите, които причини.
Пое дъх. Тълпата се приближи. В небето проблесна светкавица, изтътна гръм.
— Какво искаш да кажеш с това, че не си сигурен? — продължи Уесли. Говореше бързо, бършейки дъжда от лицето си.
— Убиецът трябва да си плати за престъплението, Буранду — заяви Зулрон на тенкински. — Неговата липса на душа уби обичната ни Фан Ирлану. Законът налага справедливост!
— Къде е Жокдан? — попита Буранду.
— Отдава последна почит на покойната, която щеше да му бъде жена. Ако беше тук, щеше да се съгласи.
— Той лъже! Зулрон е виновен — произнесе Ейдриън на тенкински, с което привлече изненадани погледи.
— Какво казват? — обърна се към Ейдриън Уесли.
— Обердазът иска да бъдем убити, а Буранду му вярва.
— Доведете ги! — изкрещя Буранду.
Селските воини се впуснаха към тях. Ейдриън прецени дали да изтегли мечовете си и реши да не го прави. С поглед указа на Ройс да не се съпротивлява.
Бяха отведени до средата на селото, където Диладръм крещеше:
— Пуснете ме! Какво правите! — виждайки Уесли, попита: — Какво сте направили? Нали ви казах да не ги обиждате!
— Не сме — обясни Ейдриън. — Убихме обичната им ясновидка.
— Какво! — Диладръм изглеждаше, сякаш ще припадне.
— Всъщност е объркване, но съм убеден, че ще имаме възможност да обясним — вмъкна Уесли.
— Поне Траник ще умре заедно с нас — рече Ройс, достатъчно високо, та стражът да чуе.
— Смъртта на един мъченик е достойна цена да отърве света от такъв като теб.
Отново проблесна светкавица, разкрила бледните лица на екипажа.
Грейди бе блъснат на земята и посегна към меча си.
— Грейди, не! — каза Ейдриън.