Върховната тайна

Жером Бержерак го дърпа за яката.

Иска да му фрасне един юмрук, но Изидор го задържа.

— Без насилие.

— Зная си правата — заявява строго бившият неврохирург. — Нямате право да ми слагате белезници. Ще подам жалба.

— Наистина не сме от полицията, но смятам, че ще оценят помощта ни, когато им представим убиеца на доктор Джордано, моя похитител (защото и аз ще подам оплакване) и убиеца на Финшер.

При тези думи той реагира невъздържано. Крещи, сякаш го колят:

— Не съм убил Финшер!

— Трябва да го докажете — подчертава Жером Бержерак.

— Наташа обясни, че е била сама и…

— Да, но с Върховната тайна могат да се убиват хора от разстояние, така ми се струва… — вметва Люкрес.

Умберто повдига рамене.

— Вие не знаете какво представлява Върховната тайна.

— Тогава кажи ни, слушаме те — отвръща Люкрес.

Изидор се доближава.

— Мисля, че не сте разбрали едно нещо, Умберто. Ние сме заедно, един екип. Всички ние обичаме Самюел Финшер и харесваме онова, което е правил. Всички ние искаме да открием какво му се е случило.

— Нямам никаква причина да ви помагам — инати се оня, свеждайки поглед.

— Напротив — благодарността към човека, който ви е извадил от блатото.

Този довод изглежда попада в целта.

Жером Бержерак смята за уместно да добави:

— Хайде, Умберто, спукана ти е работата…

Изидор отстранява безцеремонно милиардера и се обръща към моряка:

— Какво са ти обещали там? Работа? Дрога? Да не би пък да се страхуваш от тях? Какво им дължиш?

Умберто си възвръща самоувереността.

— Те ме спасиха.

— Не те! Самюел Финшер те спаси! — крещи Изидор. — На него дължиш всичко. И сега искаш смъртта му да остане забулена в тайна. Каква неблагодарност!

Морякът обляга глава на окованите си в белезници ръце.

Неспособен да се сдържа повече, Жером Бержерак отново се намесва.

— Питай го какво би го посъветвал призракът на Самюел Финшер, ако беше тук — да пази мълчание ли?

На свой ред и Люкрес смята за нужно да се обади.

— Ти ми разказа за някакъв „Никой“, кой е той? Хайде, не го прави заради нас, направи го заради Финшер. Дължиш му го.

В мозъка на неврохирурга настава истински хаос. Чувството за вина, угризенията, неприязънта, страхът от затвора, желанието да бъде допуснат до Върховната тайна, признателността към болницата и особено към Финшер влизат в люта битка на арената на свободната му воля. Дилема. Лицето му се изкривява в грозна гримаса, сякаш казаното му причинява болка.

Изидор разбира, че ако искат да постигнат резултат, е време да сменят тактиката. След като са разрушили старите опорни точки, сега е моментът да покажат съчувствие, да му вдъхнат успокоение.

— Хайде ела, ще отидем да хапнем нещо и ще ни разкажеш всичко отначало.