Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Всички са със затворени очи, като заспали. Слепоочията им туптят по-бавно. Онези, които не са се поддали на хипнозата, наблюдават ухилени съседите си, но хипнотизаторът им прави знак да не пречат или да напуснат залата. Те се изнизват тихомълком.
— Чувствате се леки, леки. С всяко вдишване се отпускате все повече, чувствате се все по-отпуснати, леки като перца. Сега ще видите една стълба, която ще ви заведе до дъното на самите вас. Вижте добре стълбата, парапета, стъпалата. Сега слезте едно стъпало по-долу и ефектът от отпускането ще се задълбочи. Още едно стъпало надолу и ще усетите покоя. С всяко следващо стъпало ще навлизате в състояние на увеличаващо се успокоение, на възстановяване. Били сте на нулевото стъпало, сега сте на третото стъпало, после на четвъртото, после на петото, на шестото. На десетото стъпало сте в състояние на пълно отпускане. Ще слезем още по-дълбоко във вашия ум и в духа ви. Когато стигнем до двайсетото стъпало, ще бъдете в състояние на истинска хипноза.
Той бавно започва да отброява.
— Сега сте в хипнотичната зона… чувствате се отлично…
Вратата в дъното се отваря. Хипнотизаторът прави жест на досада. Бе предупредил изрично никой да не влиза след началото на сеанса. Новопристигналият му показва със затворнически жест, че няма да пречи.
Паскал Финшер разпознава мъжа и не настоява. Това е Изидор Каценберг.
Журналистът от научния отдел се настанява до един от участниците, който не е някой непознат, а Умберто Роси. Паскал Финшер им беше казал, че морякът редовно присъства на петъчния сеанс, значи не ги бе излъгал. Морякът се усмихва със затворени очи. Хипнотизаторът продължава:
— Сега си представете, че сте се озовали на някакво авеню, пред киносалон, където има опашка от хора, които чакат да видят филма. Поглеждате афиша и се оказва, че е една комедия, която отдавна сте искали да видите. Купувате си билет и влизате. Всеки ще види различен филм. Но за всички той ще бъде изключително интересен. На екрана започват да преминават надписите. Следете филма. Това е най-смешният филм, който сте гледали.
Известно време хората стоят неподвижни, но ето че някои се усмихват, после избухват в смях със затворени очи. Смеят се нестройно в началото, но постепенно започват да се смеят в точно определен момент, като че ли гледат един и същ филм с едни и същи комични ситуации.
Възползвайки се, че Умберто Роси е под хипноза, Изидор Каценберг му прошепва:
— Сега ще ми разкажете какво представлява Върховната тайна.
Морякът престава да се смее и изведнъж ококорва очи. Внезапното изкачване от ниво на „хипнотично приспиване“ до това на „враждебна действителност“ предизвиква болки в тила. Хипнозата, подобно на гмуркането, изисква постепенно декомпресиране. Той разпознава Изидор, нахлузва обувките си и побягва, разблъсквайки няколко хипнотизирани зрители, които също като него реагират зле на грубото събуждане.
Паскал Финшер повишава тон, за да овладее настъпилото объркване.
— Продължавате да следите филма, без да се влияете от външните шумове, които стигат до вас.
Умберто тъкмо се готви да се измъкне през един от изходите, когато насреща му изскача Бержерак. Морякът сменя посоката, но сега е ред на Люкрес да му прегради пътя. Остава трети изход — през тоалетните. Изидор, Бержерак и Люкрес са по петите му. Тримата едновременно излизат на някакъв двор, пълен с боклукчийски кофи. Умберто се е спотаил зад една от тях. Изважда револвер и без колебание стреля срещу тях.
Милиардерът се провиква отдалеч:
— План номер две! План номер две!
— Какъв е този план номер две? — любопитства Люкрес.
— Слушайте, Люкрес, не питайте мен — с тези бели полета в паметта ми дори не си спомням, че е имало план номер едно.
Люкрес на свой ред вади револвер и докато се прицелва по посока на Умберто Роси, прошепва на колегата си:
— Мислих за белите петна в паметта ви — казва тя. — Смятам, че мозъкът ви ги предизвиква с цел да се предпази. Толкова сте чувствителен, че би се отразило на работата ви, ако си спомняте за всичко, което не е наред. Без значение дали се отнася до света или до личния ви живот. Имате нужда да забравите миналите и настоящите жестокости. Поради тази причина мозъкът ви се е принудил да прибегне до тази доброволна амнезия.