Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Уредът за приготвяне на вафлички е лесен за употреба! — казва жената. — Чрез него всяка сутрин можете да се събуждате с аромата на прясно изпечени вафлички!
Господи, ама това е страхотна идея! Представям си как двамата с Люк си лежим на спалнята и си похапваме вафлички във формата на сърчица, залети с кленов сироп, и отпиваме от пенестото си капучино.
— Този уред обикновено струва 49.99 лири — продължава жената. — Но днес го предлагаме на специалната цена от… двадесет и пет лири! Това прави петдесет процента отстъпка!
Сякаш ме удря ток. Петдесет процента отстъпка ли?!
Ясно. Значи веднага трябва да си взема един такъв!
— Да, ако обичате! — изричам и бутвам количката си напред.
— Ама какво правиш? — вика ужасено Джес.
— Напълно очевидно е, че си купувам уред за печене на вафлички — подбелвам очи аз. — Може ли да ми се махнеш от пътя, ако обичаш?
— Няма! — тупва с крак Джес и се заковава точно пред количката ми. — Няма да ти позволя да пилееш двадесет и пет лири за уред, от който изобщо нямаш нужда!
Впивам в нея поглед, пълен с ненавист. Коя е тя, че да ми казва от какво имам и от какво нямам нужда?!
— Напротив, имам нужда от подобен уред! — отвръщам рязко. — Той фигурира в списъка на нещата, от които имам нужда!
Даже, ако искаш да знаеш, онзи ден Люк каза: „Онова, от което този дом действително се нуждае, е уред за печене на вафлички“!
Добре де, това е лъжа. Но все пак можеше да го каже. Тя откъде може да знае дали го е казал или не?!
— Освен това, ако още не си забелязала, по този начин ще спестя доста пари! — добавям и решително бутвам количката покрай нея. — Това си е истинска сделка!
— Не е никаква сделка, ако нямаш нужда от него! — изрича бясно тя, сграбчва количката и се опитва да я задържи.
— Махни си ръцете от количката ми! — изписквам възмутено. — Аз имам нужда от уред за вафлички! И спокойно мога да си го позволя! Напълно спокойно! Ще взема един — обръщам се към жената на щанда и поемам една от кутиите на масата.
— Не, няма да го вземе! — изписква Джес и грабва кутията от ръцете ми.
Какво?! Какво прави тя?!
— Беки, правя го за твое собствено добро! Ти си пристрастена към харченето на пари! Трябва да се научиш да казваш „не“!
— Нищо не ми пречи да казвам „не“! — изсъсквам вбесено. — Мога да казвам „не“, когато и както си поискам! Просто избирам точно в този случай да не го правя! И ще взема уреда! — Последното го изричам към обърканата продавачка. — Всъщност, ще взема дори два! Единия ще го подаря на мама за Коледа!
Грабвам две кутии и ги поставям в количката.
Така вече е добре.
— Значи ще пропилееш петдесет лири просто ей така, а?! — изрича с презрителен глас Джес. — Ще хвърлиш на вятъра пари, които не притежаваш, така ли?!
— Не ги хвърлям на вятъра!
— Напротив, точно това правиш!
— Нищо подобно! — започвам да викам аз. — И освен това имам пари! Имам много пари!
— Но ти наистина живееш в някаква измислена реалност! — започва изненадващо да крещи и Джес. — Ще имаш пари, докато не ти свършат нещата за продажба! И тогава какво ще стане? Какво ще стане, когато съпругът ти разбере какво правиш?! Сама си търсиш белята!
— Нищо подобно! — отвръщам с гневен крясък аз.
— Напротив, търсиш я!
— Нищо подобно, аз…
— Ей, вие, сестрите, няма ли най-сетне да млъкнете! — прекъсва ни вбесен женски глас и ние едновременно подскачаме.
Озъртам се объркано. Не е възможно мама да е някъде тук, нали?
Точно в този момент обаче зървам жената, която каза тези думи. Тя дори не гледа към нас. Наблюдава две момиченца, поставени на седалката на количката.
О!
Отмятам коса назад от разгорещеното си лице и в този момент усещам, че ме залива срам. Поглеждам крадешком към Джес и забелязвам, че тя също е доста засрамена.
— Хайде да ходим на касата — изричам с достойнство аз и бутвам напред количката.
В колата към къщи никоя от нас не проговаря. Но на мен отвътре ми ври и кипи.
За кого се мисли тя, да ми изнася лекции?! За кого се мисли, че да ми казва, че си имам проблеми?!
Прибираме се вкъщи и разтоварваме покупките с минимална доза комуникация между нас. Почти не се поглеждаме в очите.
— Искаш ли чаша чай? — питам аз с официален тон, когато прибирам последния пакет.
— Не, благодаря — отговаря тя със същата доза официалност.