Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
След малко я чувам да изрича тихо:
— Ако мога да ти помогна се нещо… само кажи!
— Не, няма нужда — отвръща той. — Но все пак ти благодаря!
Джес казва още нещо, ала този път гласът й звучи още по-приглушено и аз не мога да разбера нищичко. Сигурно вече е затворила вратата.
И в този момент си давам сметка, че просто трябва да знам какво точно казва. Примъквам се на пръсти до вратата на кухнята, а оттам, все така крадешком, тръгвам по коридора. Приближавам се колкото е възможно повече до кабинета и притискам ухо към нея.
— Направо не те разбирам как можеш да живееш с нея! — тъкмо казва Джес, а аз изтръпвам от възмущение. После замръзвам в очакване на отговора на Люк.
От стаята не се чува нищо. Не мога да си поема дъх. Не мога да помръдна. Единственото, за което си давам сметка, е ухото ми, притиснато към вратата.
— Трудничко е — достига до мен гласът на Люк.
И сякаш ме пронизва с нож.
Значи на Люк му е трудно да живее с мен.
Отвътре се чува шум, сякаш някой се приближава до вратата, и аз подскачам уплашено. Бързо се изнасям в кухнята и затварям вратата. Сърцето ми бие лудо, а очите ми се насълзяват.
Женени сме едва от единадесет месеца. И на него вече му е трудно да живее с мен?
Чайникът завира, обаче на мен вече не ми се пие чай. Отварям хладилника, изваждам оттам наполовина пълна бутилка вино и си наливам една чаша. Пресушавам чашата на няколко глътки и тъкмо се каня отново да я напълня, когато в кухнята се появява Джес.
— Здрасти! — казва тя. — Мисля, че Люк успя да разреши проблема с подаръците.
— Браво на него! — изричам през стиснати устни аз и отпивам поредната глътка вино.
Значи вече те двамата оправят всичко, така ли? Тя и Люк си провеждат своите тайни разговорчета, на които аз не съм желана, така ли?! Докато я наблюдавам как сяда и преспокойно отваря тъпата си книга, в душата ми се надига огромна вълна от непоносима болка.
— Човек би си помислил, че ще вземеш моята страна — изричам, като се опитвам да запазя спокойствие. — Нали в крайна сметка сме сестри.
— Какво искаш да кажеш? — смръщва се Джес.
— Можеше поне да ме защитиш!
— Да те защитя ли?! — вдига изумено глава тя. — Въобразяваш си, че ще тръгна да те защитавам, когато ти се държиш толкова безотговорно, така ли?!
— Аха, значи вече станах безотговорна! — процеждам през зъби. — А ти си перфектна, доколкото разбирам.
— Не съм перфектна! Но що се отнася до теб, да — ти си безотговорна! — Изрича Джес и затваря с трясък книгата си. — Наистина, Беки, мисля, че е крайно време да осмислиш поведението си! Ти нямаш никакво чувство за лична отговорност! Вманиачена си на тема харчене на пари… на всичко отгоре и лъжеш…
— А ти пък си една нещастница! — изревавам аз. — Ти си стисната, нещастна крава, която изобщо не знае как да се отпусне и да се забавлява!
— Какво?! — изпищява потресена Джес.
— Този уикенд положих какви ли не усилия! — вече крещя. — Направих всичко, с което да те предразположа и да те накарам да се почувстваш добре дошла! А ти отказа на всяко мое предложение! Окей, не харесваш филми от рода на „Когато Хари срещна Сали“. Но какво ти пречеше да се престориш, че ти харесва? Ей така, от любезност към домакинята!
— Аха, значи предпочиташ да бъда неискрена с теб! — реве и Джес, като кръстосва ръце пред гърди. — Предпочиташ да те лъжа, така ли?! Но същото това може да се каже само за теб, Беки!
— Да се престориш, че нещо ти харесва, не означава, че лъжеш! — изпищявам безсилно аз. — Просто исках двете да си прекараме добре. Проучих какво обичаш и ти подредих стаята, и всичко… а ти си толкова студена! Все едно нямаш абсолютно никакви чувства!
Изневиделица усещам, че всеки момент ще се разрева. Направо не мога да повярвам, че рева срещу сестра си. Млъквам и няколко пъти си поемам дълбоко дъх. Може пък да успея да поправя нещата. Може пък все още да има основи, върху които да градим.
— Истината, Джес, е… че направих всичко това, защото много исках да станем приятелки — изричам тихо, с треперещ глас. — Просто да бъдем приятелки!
Вдигам очи с надеждата, че се е поразмекнала. Ала тя ме наблюдава още по-презрително от преди.
— А ти винаги трябва да получиш онова, което искаш, нали така, Беки?!
Лицето ми пламва от обидата.