Беки Б. и аферата с чантата

Вторачвам се в картичката, парализирана от ужас. Това не трябваше да се случва!

Нейтън Темпъл не трябваше да праща цветя. Не трябваше да отлага откриването на хотела. Трябваше просто да ни се махне от главата!

— Какво е това? — чувам зад себе си гласа на Люк. Подскачам ужасено и когато се обръщам, го виждам, че се приближава към мен.

За части от секундата смачквам картичката от Нейтън Темпъл и я пъхвам в джоба на халата си.

— Здрасти! — изписквам притеснено. — Не са ли страхотни?

— За мен ли са? — изумява се Люк, като забелязва етикета на доставчика. — И от кого са?

Бързо! Мисли! Измисли нещо!

— Те са от… от… мммм… мен! — изстрелвам накрая.

— От теб ли?! — опулва се срещу мен Люк.

— Да! Реших, че може би ще се зарадваш да ти изпратя малко цветя! И… мммм… плодове. Заповядай, скъпи! Честита събота!

Успявам някак си да натикам огромния букет и кошницата в ръцете на Люк, след което го целувам леко по бузата. Люк стои и ме гледа като истукан.

— Беки, много съм поласкан наистина! — изрича накрая. — Честна дума! Но защо си ми пратила всичко това? Че и кошница с плодове на всичко отгоре?!

Необходимо ми е известно време, докато скалъпя отговора си.

— Налага ли се да има някаква конкретна причина, че да изпратя на съпруга си кошница с плодове?! — изричам накрая, като съумявам да добавя към тона си и лека обида. — Просто реших, че те могат да бъдат като символ на нашия брак! Нали се сещаш? Та ето, че първата ни годишнина вече тропа на прага!

— Ясно — отвръща Люк след кратка пауза. — Ами… благодаря ти! Прекрасни са! — Вторачва се по-отблизо в букета и пита: — А това какво е?

Погледът ми проследява неговия и стомахът ми прави салтомортале. Сгушена между красивите рози си седи позлатена картичка с надпис: „Скорошно оздравяване!“

Мамка му!

— „Скорошно оздравяване“ ли? — изумява се съпругът ми.

Мозъкът ми щрака на светкавични обороти.

— Това… това… не означава точно онова, което пише — измислям накрая. — Това е нещо като… като код!

— Код ли?!

— Точно така! Всеки брак се нуждае от някакъв таен код на комуникация между съпруга и съпругата! Затова реших, че нищо не ми пречи да въведа такъв!

Люк ме поглежда продължително и накрая изрича:

— И какво, в такъв случай означава „Скорошно оздравяване“? На нашия таен код, де.

— То е… мммм… всъщност е… много лесно — прочиствам гърло и добавям самоуверено: — „Скорошно“ означава „Обичам“, а „Оздравяване“ означава…

— Може би „те“? — помага ми Люк.

— Точно така! Схващаш идеята, нали?! Страхотно е, не смяташ ли?

Възцарява се тишина. Стоя със свити встрани юмруци, а Люк ме наблюдава изпитателно.