Беки Б. и аферата с чантата

— Шоколадчета с ментов крем ли?! — Джес ме поглежда така, сякаш съм полудяла. — От къде на къде ще ядем пък точно такива шоколадчета?

— Защото — разпервам отчаяно ръце, — защото би било забавно! Известно ли ти е значението на думата „забавление“?

— Много добре знам как да се забавлявам! — срязва ме Джес.

— Как, като четеш за скали и камъни ли?! — Изпищявам и грабвам „Детрографията на британските вулканични скали“.

И кое му е интересното на скалите? Та те са си просто… скали! Това е най-досадното хоби в целия свят! Което напълно ти пасва, между другото!

Джес ахва ужасено.

— Скалите не са… досадни! — връща ми удара тя, като си грабва обратно книгата. — Те са далеч по-интересни от твоите шоколадчета с ментов крем, безсмисленото ти обикаляне по магазините и многобройните ти дългове!

— Абе, на теб, да не би да са ти правили операция за премахване на чувството за хумор?

— А на теб, да не би да са ти правили операция за премахване на чувството за отговорност?! — изревава Джес. — Или просто си си родена такава — разглезено копеле!

Вторачваме една в друга изпепеляващите си погледи, дишайки тежко. В кухнята цари мъртвешка тишина, с изключение на тихото бръмчене на хладилника.

Не съм особено убедена какво се очаква от любезната домакиня точно в тази ситуация.

— Добре — вдига гордо брадичка Джес. — Ами… не смятам, че има смисъл да стоя повече тук! Ако тръгна веднага, мога да хвана автобуса за Къмбрия.

— Чудесно!

— Само ще си прибера нещата.

— Непременно!

Тя се обръща на пети и излиза от кухнята, а аз отпивам мощна глътка вино. Главата ми все още бучи от взаимните ни писъци, а сърцето ми бие като обезумяло.

Не е възможно тази жена да е моя сестра! Не е възможно! Тя е жалка, стисната, лицемерна крава и аз не искам тя да ми се мярка пред очите никога повече!

Никога!