Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Аз имам малко работа в кухнята, а ти се забавлявай както искаш, става ли?
— Става.
Изчезва в стаята си и само след миг излиза, хванала под мишница книга със заглавие „Детрография на британските вулканични скали“.
Ама знае как да се забавлява тази жена!
Тя присяда на един от високите столове, а аз включвам чайника и вадя две големи чаши. След няколко секунди при нас влиза Люк — изглежда напълно съсипан.
— Здрасти, скъпи! — възкликвам, като се старая да звуча далеч по-весело, отколкото се чувствам. — Виж какъв прекрасен уред за печене на вафлички купих! Вече всяка сутрин можем да закусваме с вафлички!
— Отлично! — отвръща разсеяно той и аз хвърлям отмъстителен поглед към Джес.
— Искаш ли чаша чай?
— Ами… да, благодаря. — Почесва се по главата, надниква зад кухненската врата, а после поглежда над хладилника.
— Добре ли си? — питам. — Да не би нещо да не е наред?
— Изгубих нещо — отговаря той и се намръщва. — Смешна работа как някои неща просто изчезват!
— За какво става въпрос? — питам съчувствено. — Мога да ти помогна да го потърсиш!
— Не се притеснявай — поклаща глава съпругът ми. — Нещо за работата ми. Ще се появи. Не може просто ей така да изчезне.
— Но аз държа да ти помогна! — прокарвам с обич ръка аз по раменете му. — Вече ти казах, скъпи! Само ми кажи какво търсиш и двамата ще се заемем да го търсим заедно. Да не би да е папка… или книга… или някакви листи?
— Много мило от твоя страна — целува ме в отговор той. — Всъщност, не става въпрос за нищо такова. Става въпрос за кутия с часовници. От „Тифани“. Десет на брой.
Замръзвам на място.
С периферното си зрение улавям движението на Джес в другия край на стаята, която бавно вдига глава от книгата си.
— Правилно ли чух, че каза… часовници от „Тифани“? — смотолевям накрая.
— Ъхъ — кимва той. — Нали знаеш, че сме домакини на важна вечеря, която утре вечер даваме за „Аркодас Труп“? Всичко е част от офертата, която сме замислили. С няколко думи, подмазваме им се. Затова реших да им купя часовници като служебни подаръци от нас. А ето че сега са изчезнали! — Челото му се сбръчква още повече. — Просто не ми го побира умът какво може да се е случило с тях! В първия момент са тук, в следващия ги няма! Изчезнали са!
Усещам погледът на Джес — очите й ме пронизват като лазерни лъчи.
— Това са прекалено много часовници, за да изчезнат просто ей така — изричам безжизнено.
Да го вземат мътните!
Преглъщам едва-едва. Как съм могла да продам подаръците, които е приготвил Люк?! Как съм могла да бъда такава глупачка! Така де, вярно е, че не си спомних да сме ги купували по време на медения месец…
— Може да съм ги прибрал долу, в гаража — отбелязва Люк и грабва ключовете си. — Ще отида да проверя.
О, господи! Налага се да му призная!
— Люк, моля те… — започвам с едва доловим глас, — само не се ядосвай, ама…
— Какво? — обръща се рязко той и аз не мога да не забележа, че внезапно застава нащрек. — Какво има?
— Ами… — Облизвам безпомощно устни. — Възможно е да съм…
— Какво? — присвива очи той. — Какво е възможно да си направила, Беки?
— Да съм ги продала — прошепвам накрая.
— Да си ги продала?!
— Нали искаше да поразчистя малко тук! — извивам виновно. — Нямах представа как да го направя! Имахме толкова много неща! Затова от известно време започнах да продавам всичко по и-бей! И аз… май продадох и часовниците. Без да искам!
Прехапвам устни с надеждата, че Люк ще се усмихне или дори ще се разсмее. Обаче той се смръщва все повече и повече.
— Господи, Беки! Не виждаш ли, че сме затънали до уши в работа! Само този проблем ни трябваше сега! — Бръква си в джоба, вади оттам мобилния и набира някакъв номер. — Здрасти, Мари! Оказва се, че имаме малък проблем с вечерята утре вечер, която даваме за „Аркодас Груп“! Звънни ми! — Затваря рязко телефона и в стаята се възцарява тягостна тишина.
— Но аз изобщо не знаех! — изричам отчаяно. — Ако ми беше казал, че това са служебни подаръци… ако ми беше позволил да ти помогна…
— Да ми помогнеш ли?! Ти?! Абе, ти майтап ли си правиш с мен?!
Люк поклаща глава и излиза от кухнята, като затръшва яростно вратата след себе си.
Поглеждам към Джес. Почти виждам как над главата й се е образувало балонче от комиксите, в което пише: „Нали ти казах!“ Само след секунда тя се изправя и тръгва след Люк.