Татко

— Това е всичко, което искам.

Тя протяга ръка и измъква картичка. Подписва я със загорялата си ръка с добре очертани вени, по която има червеникавокафяви петна; носи сребърен пръстен с изумруд, достоен за Полет Годар. Той поема писалката от нея — един едва доловим акт на интимност. Също подписва. Тя ми я подава над бюрото си.

— Предайте я на доктор Бенсън, административния директор на Перпечуъл. Кажете му, че сте ни наели във връзка с дело за лекарска небрежност; покажете му документа, който сте написали — точно така, както е. Освен това направете списък на всички видове лечения и консултации, които желаете за вашия баща, и го изпратете препоръчано на лекуващия го лекар в болницата.

По време на тази реч съпругът се беше измъкнал иззад бюрото и сега крачеше нетърпеливо около мен. С труд се въздържам да не го следя с очи; знам, че няма да извади лугер със заглушител и да го нагоди в извивката на лакътя си, готов за стрелба, но непрекъснато го виждам точно в тази роля и в тази поза. Истината е, че сигурно бърза за кортовете в Мазерати; тенис, разбира се. Изстрелва кратък, резервиран поклон в моя посока.

— Сигурни сме, че тази картичка ще ви осигури всичко, от което имате нужда, господин Тремънт.

Вземам картичката. Тя се изправя. Това е. Отпращат ме. Моят въпрос за тях е приключен.

— Благодаря много, че ми отделихте от времето си. Благодарен съм и за разбирането, с което се отнесохте към проблема ми. Какво ви дължа за услугите?

Тя нахлузва върху раменете си ръчно оплетен ирландски пуловер.