На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Това сигурно е останалата част от секстанта - предпо­ложи Кари и посочи към равно, с формата на резен от пай парче, с гравирани отгоре атлантски цифри. Нина бързо из­вади медальона си и го провеси срещу основата на секстан­та. Извивката пасваше точно.

-      Господи, имала съм парче от това нещо през цялото време - каза тя, закачайки медальона обратно на врата си.

-      Как е станало така, че нацистите са избягали с това парче, а не са взели останалото? - попита Чейс.

-      Може би хората, които са носели другата част са били тези, чиито трупове видяхме в реката. - Нина бързо сложи чепа от вътрешната страна на лоста в съответстващата дупка на върха на триъгълника, завъртайки го, така че върхът на стрелката, издълбана върху повърхността му, да се изравни със знака над всяка цифра. - Получи се - обяви тя със смеси­ца от оправдание и тъга, че няма да може да покаже на никой друг откритието си. - Каквото и да са използвали като огле­дала, сега липсва, но могат да се видят прорезите, където са се намирали. Господи, наистина са можели да пресмятат гео­графската ширина преди повече от десет хиляди години...

-      Добре, върнахме парчето, сега да тръгваме - подкани ги Чейс.

Нина размаха ръце.

-      Почакай, почакай.

-      Нина, те ще убият Хюго и останалите, както и нас, ако не си размърдаме задниците.

-      Една минутка, само една! Моля те!

-      Остави я - произнесе твърдо Кари. Чейс неохотно се съгласи, но многозначително вдигна ръчния си часовник.

-      Картата - каза Нина, почти заеквайки в бързината да произнесе думите. - Вижте дестинациите в единия край на търговския маршрут или каквото и да е то, обозначени са с цифри и посоки на компас. Устието на Амазонка тук - тя показа, - сочи седем, юг и запад, точно както е и върху изпъкналата част на секстанта. - Пръстът ѝ мина през кар­тата и спря до изкривеното изображение на Африка, сочей­ки южния край на континента. - Вижте, вижте това! Озна­чен е и нос Добра надежда - показана е географската му ширина спрямо Атлантида!

Чейс тръсна китката си и размаха часовника си пред нея.

- Стига, Нина! Карай по същество!

-      Не виждаш ли? Вече знаем колко на юг е устието на Амазонка спрямо Атлантида, седем единици географска ширина, освен това казват колко на юг е нос Добра надежда - така че след като ни е известно местоположението им едно спрямо друго според съвременните мерки, можем да използ­ваме разликата и да разберем на колко се равнява една атлантска мерна единица за географска ширина; а после да се върнем на север от Амазонка и да намерим самата Атланти­да! Можем да го направим! А след като знаем системата им, артефактът не ни е нужен повече - нужно ни е само време, за да направим изчисленията!

-      Нямаме никакво време, Нина! - каза Чейс с тон, който показваше, че няма място за повече дискусии. - Трябва да излизаме оттук. Веднага! - Той взе фенера от нея. - Ти също, Кари! Хайде!

Те напуснаха залата, минавайки покрай колосалната ста­туя на Посейдон. Нина се заслуша в звука от стъпките им, отразен от огромното помещение.