Триумфът на кралицата [bg]

Не ми се наложи да търся дълго. Той ме намери в горните коридори и ме въведе в кабинета на Журден.

Седнах в стола на баща си: малък трон, издялан от дъб и наметнат с покривало от козя кожа.

— За какво Ви трябва помощта ми, Торн?

Шамбеланът подсмръкна и предпочете да не сяда.

— Просто имам нужда от напътствия. Отдавна не ни се е случвало подобно нещо.

— Много добре. Какво е положението?

Той не получи шанс да обясни. Вратите на кабинета се разтвориха с трясък и вътре с едри крачки влезе Бета, главната тъкачка, зачервена и мокра от дъжда. Хвърли ми един поглед, докато седях в стола на Журден, и мигновено започна да клати глава.

— Мислех, че лорд Лукас се връща — каза на Торн.

— Лорд Маккуин е изпратил вместо това дъщеря си.

Бета се втренчи в мен. Почувствах как топлината нахлува в лицето ми.

— С какво мога да ти помогна, Бета? — запитах.

— Не искам да говоря за това с нея — каза тя на Торн.

Торн изглеждаше смутен:

— Страхувам се, че или ще трябва да изложиш проблема пред мистрес Бриена, или да чакаш, докато лорд Маккуин се върне.

— Тогава ще чакам. — Бета се обърна рязко, за да си тръгне. Беше стигнала почти до прага, когато от сенките се появи младо момиче и застана на пътя ѝ. — Ела, Нийв.

Отначало си помислих, че не съм чула правилно, или има и друга Нийв. Докато не видях кремавата коса на сестра ми и чух сладката мелодия на гласа ѝ.

— Не, Бета — каза Нийв. — Искам да изложа този въпрос пред мистрес Бриена.

Пулсът ми се ускори, когато разбрах, че въпросната девойка е сестра ми. Опитах се да преглътна изненадата си, когато Нийв влезе в стаята, като кършеше ръце, и дойде да застане пред мен, като ми хвърли бърз неспокоен поглед.

Запитах се защо не бе казала нещо по-рано, когато дойде в стаята ми. И се зачудих дали беше искала и просто беше изгубила смелост.

— Нийв — казах кротко. — Кажи ми. Какво се е случило?

Отново думите сякаш се стопиха, защото тя потупа устни, но от тях не излезе звук.

— Тя отказва да работи — каза Бета: разочарованието се усещаше остро в гласа ѝ. — Нийв винаги е била една от най-добрите ми предачки. Има естествена наклонност към това: води другите с умението си. А през изминалата седмица отказа да работи. А сега някои от другите девойки се присъединиха към нея в тази… съпротива.

Това изобщо не беше каквото очаквах. Погледнах към Нийв, без да мога да прикрия изненадата си:

— Има ли причина за това, Нийв?

Бета изсумтя, но аз не ѝ обърнах внимание, съсредоточавайки се изцяло върху сестра си.