Медея и нейните деца [bg]

Машините писма го изпълваха с голямо учудване. Те бяха написани с дребен почерк с обратен наклон и бяха пълни с рисунки в полетата, истории, които нямаха нищо общо с него, споменавания на неизвестни нему имена на някакви писатели и множество неясни намеци. При това в пликовете имаше отделни листчета от накъсана сивкава хартия със стихове. Бутонов се досети, че са нейни собствени. Показа едно на Иванов, който разбираше от всичко. Онзи го прочете гласно с особен израз на лицето:

— „Любов — тя дейност на духа е, но и телата съучастват. Ръка в ръка — какво е то невероятното ни щастие! Духовна топлина и жар телесна с белезникав плам — измерват се с еднакъв градус.“

— Откъде е това, Валерий? — изуми се Иванов.

— Едно момиче ми го написа — сви рамене Бутонов. — Хубаво ли е?

— Хубаво е. Сигурно го е преписала отнякъде. Не знам откъде — изказа експертното си съждение Иванов.

— Изключено — уверено възрази Бутонов. — Тя не би преписала нещо чуждо. Нейно си е.

Вече беше забравил за поредния морски флирт, а това мило момиче му приписваше някакво прекалено голямо значение. Бутонов досега не беше получавал писма от никого, нито той самият пишеше, а и този път не смяташе да отговори, обаче писмата неспирно идваха.

Маша ходеше до пощата в Судак и страшно й докривяваше, че няма отговор. Най-накрая не издържа, обади се на Ника в Москва и я помоли да отиде до Расторгуево и да провери да не е станало нещо с Бутонов. Защо не й отговаря? Ника нервно й отказа: била ужасно заета.

Маша се обиди:

— Ника, да не си луда? Веднъж и аз нещо да те помоля! Ти въртиш флиртове всеки сезон, а на мен никога не ми се е случвало такова нещо!

— Добре, по дяволите! Утре ще отида — съгласи се Ника.

— Ника, моля те! Днес! Довечера! — примоли се Маша.

И на другата сутрин пак се замъкна до Судак с децата.

Разходиха се, седнаха в кафене, ядоха сладолед. Не можа да се свърже с Ника — нямаше я вкъщи.

Същия ден вечерта Алик се разболя, вдигна температура, взе да кашля — редовният му астматичен бронхит, заради който Маша киснеше с него по два месеца в Крим.

Маша остана цяла седмица до него и чак на осмия ден стигна до Судак. Но пак нямаше писмо. Тоест имаше — от Алик. С Ника се чу веднага. Но тя докладва съвсем сухо:

— Ходих в Расторгуево, намерих Бутонов, получил е писмата ти, но не е отговорил.

— А ще ми отговори ли? — тъпо попита Маша.

— Откъде да знам! — ядоса се Ника.

По това време вече няколко пъти беше ходила до Расторгуево. Първия път Бутонов се учуди. Срещата им беше лека и весела. Ника наистина се канеше само да изпълни поръчението на Маша, но така се случи, че остана да преспи в голямата му къща, наполовина ремонтирана.