Медея и нейните деца [bg]

Маша седеше вкъщи с малкия, изключително дете, способно да си запълва дните от сутрин до вечер със съдържателна дейност, подготвяше текстове за реферативно издание, четеше много — с внимание и жадно, пишеше ту стихове, ту неопределени текстове, сякаш откраднати от различни автори. Не чувстваше собствен глас и я привличаха различни стилове — ту Розанов, ту Хармс.

Нейни стихове, също писани на няколко гласа, излязоха на два пъти, но някак периферно и незначително. В списанията й изглеждаха като чужди, сториха й се несполучливо подбрани, при това с две печатни грешки. Но Алик беше страшно горд, купи много броеве и раздаде на всички, а Маша реши, че повече няма да се занимава с ненужни публикации, а направо ще издаде книга.

Близостта им беше толкова необичайна и пълна, тя се изразяваше и в общите вкусове, и в изразните средства, и в тоналността на хумора. С годините дори мимиките им си заприличаха, та на старини явно щяха да станат като съпрузи папагали. Понякога долавяха от пръв поглед още неизказана мисъл и в хор цитираха любимия си Бродски: „От толкова години с теб сме заедно, че втори януари пак е вторник.“37

Маша откри дори особена немска дума за специфичната им сродна връзка, попадна на нея в някакъв учебник по езикознание — Geschwister. В никой друг от познатите й езици нямаше такава дума, тя означаваше „братя и сестри“, но в немското съединение на двете думи се криеше и още някакъв допълнителен смисъл.

Не си даваха взаимни обети за вярност. Напротив, преди сватбата се разбраха, че връзката им е съюз на свободни хора, че никога няма да изпаднат в ревност и лъжи, защото всеки си запазва правото на независимост. Още в първата година от брака Маша, обезпокоена, че Алик е единственият мъж в живота й, направи няколко сексуални експеримента — с някогашен състудент, с литературен чиновник от младежко списание, където веднъж й бяха публикували нещо, и с някакъв съвсем случаен човек, — за да се убеди, че нищо не е изпуснала.